НОВИНИ

Проф. Силвия Чернинкова: Не трябва да се спестява ядрено-магнитен резонанс 31.07 16:33

Д-р Кристина Чачева: Иска ми се да се промени общуването лекар - пациент 20.07 18:14

Д-р Росица Кръстева: Второто мнение в онкологията дава спокойствие и на лекаря, и на пациента 20.07 17:35

Д-р Мария Русинова: Опасно е да се разменя майчина кърма 19.07 19:51

Доц. Илина Мичева: Лечението на хематологични заболявания отбеляза изключително голям скок през последните две години 13.07 14:03

Блокираха 62 лекарства заради опасна съставка 06.07 18:30

Проф. Боряна Делийска: Бирата е течен хляб 26.05 17:18

Новата здравна карта: Стара Загора, Ямбол и Пазарджик без урологични легла 23.05 15:35

Закриват половината легла в единствената у нас Клиника по андрология и урология? 14.05 19:14

Доц. Калева: Таласемията се среща по-често в Южна България 09.05 17:39

Още новини

За няколко живота повече...

20.04 | 18:30

| Димитър Панев

sxc.hu

35-годишна майка на три деца, 20 души в операционна зала, 10 часа операция, един спасен живот. За няколко живота повече е следващият разказ за екипа от лекари, застанал на предния фронт в деня на катастрофата на автомагистрала „Тракия” преди седмица. 12 души бяха приети в черния петък в болница „Св. Анна,” в момента опасност за живота на някой от тях няма. За умението да направиш някого горд от възможността отново да съществува разказва следващият репортаж:

"Знаете ли каква е разликата между хирурга и Господ? Господ не се прави на хирург..." - д-р Юлиян Бонев, лицево-челюстен хирург в болница "Св. Анна"

Те не са Господ, те се смеят, те пият, те пушат, те пеят, те се радват на новия си модел смартфон или на смяната на автомобила с по-нов, те гледат трепетно мачове с бутилка бира в ръка, те се шегуват, но в, за щастие рядкото страшни мигове, като оня на автомагистрала "Тракия", наричаме извършеното от тях чудо. Тогава си спомняме, че тяхната работа се различава не само от нашата, тогава започваме да търсим имената им. Иначе ги наричаме хората в бели престилки. Но те имат имена. Те не са Господ. Но, за разлика от всички останали, връщат животи...

"Всеки разпитва за тези хора, за да знае, че ги е спасил. И да знае, че те ще продължат не само да живеят, но и да съществуват нормално. Ние сме лицево-челюстна хирургия. За нас не е въпросът само да живее този човек. Той трябва да има визия на лицето, той трябва да има гордостта, че съществува," казва Милка Ангелова, операционна сестра в болницата.

"Единствената по-голяма неприятност от това да кажеш на някого, че е починал негов близък, е да кажеш на родители, че са загубили детето си. Не се забравят тези работи. Без значение колко години си работил, помниш ги всичките. Помниш ги все едно са се случили сега. И ги помниш повече от добрите," допълва д-р Юлиян Бонев.

"Ние използваме хубавата дума "професионална деформация". Налага се в този момент да забравиш емоциите. Някои ги трупат, други ги отпушват, но следа винаги остава. Когато сме в екип, който е наясно кой какво трябва да свърши, се получават нещата. Иначе, може да се отиде в другата крайност - дезорганизация - напротив, всичко се случи, както трябва - както по света," посочва д-р Сашо Асьов, един от най-добрите ортопеди у нас.

"Трябва да си определен човек, за да можеш да работиш това. Тази работа не е за всеки и не е атрактивна. И тук не става въпрос за заплащане... Тоя стрес, който го гълташ, няма как да не го занесеш вкъщи, при децата си, при роднините си... Аз се чувствам добре. И хората, които са при мен, всичките сме група в групата. Събираме се постоянно, ходим и по заведения, и по симпозиуми, и в чужбина - група в групата сме," усмихва се д-р Бонев.

"За нас това е ежедневие. Слава Богу, че такива нещастия не се случват всеки ден. Тогава се мобилизират всички екипи от болницата. Нас ни радват малките неща," завършва Милка Ангелова.

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл ТУК:

© 2012 - 2015 Всички права запазени.