Гроздовата ракия не е полезна за мозъка, ако се приема количество, по-голямо от 40 мл дневно, въпреки че в България най-малкото количество е от 50 мл. Чаша червено вино няма протективен ефект, ако не е съчетана с подходящата диета, със социални контакти и със стимулация на умствената дейност. Груба грешка е оттеглянето от социалния живот на българина след пенсиониране. То е по-ранен белег за дегенеративни мозъчни проблеми, отколкото загубата на паметта. Същият белег е и нежеланието на индивида да присъства в шумни компании. Това показват последните проучвания за симптомите, предшестващи невро-дегенеративните болести, информира Дарик един от най-добрите невролози в България чл.-кор. проф. Лъчезар Трайков, който завежда Отделение по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции в Клиниката по неврология в столичната Александровска болница. Проф. Трайков е категоричен, че българите не трябва да се отказват от новите софтуери на компютъра и на телефона, тъй като те са най-добрата гимнастика за умствената дейност. Препоръката на специалиста още е – четете вестника със събеседник!
За кои симптоми пациентът трябва да следи, когато говорим за дегенеративните заболявания на мозъка?
Паметта за близките събития е в епицентъра на интереса за ранна диагноза.
Когато говорим за паметово нарушение, трябва да се има предвид паметта за близките събития – спомените отпреди ден, два, седмица или месец. Много често фактът, че спомените от деството или казармата са запазени, заблуждават както болния, така и близките. Всеки си казва – аз си спомням какво е станало преди 50 години, което значи, че паметта ми е наред. Трябва веднага да отворя обаче една скоба. Зависи от възрастта, но едно паметово нарушение за близки събития след 60-годишна възраст трябва да бъде консултирано със специалист в областта на деменциите. Сега, ако се случи на човек на 30 или 40 години, вероятността да е деменция е нищожна. Тук става дума за недоспиване, за стрес, за леко депресивно състояние. Трябва да знаем, че депресивността имитира когнитивно нарушение, защото почти винаги протича с нарушение на вниманието, организацията на дейностите, както и нарушение на паметта.
Вкусната гроздова ракийка в количество по-голямо от 40 мл не е полезна за мозъка.
Гроздовата ракия не е полезна и в количество от 40 мл, но такава доза в България дори няма. Така че, нека се разберем. Проучването, което доказа протективния ефект на алкохола, показа, че чаша или две червено вино имат протективен ефект, но ако са съчетани с подходяща диета (повече плодове и зеленчуци), ако са съчетани със социални контакти и с физически упражнения. Изключително протективен ефект за мозъка например имат четири разходки седмично с продължителност по 40 минути. Ако са съчетани с някакъв вид стимулация на умствената дейност, още повече – като четене, рисуване, свирене на инструмент, посещаване на културни събития. Изключително позитивно е, че се напълниха театрите и концертните зали с хора в последните години, но хората в пенсионна възраст считат, че това не е за тях, защото е излишен разход. Има обаче намаления и промоции, има билети на изключително достъпни цени. Всичко е въпрос на инициатива.
В България има склонност към оттегляне от социалния живот след пенсиониране, което е груба грешка.
Точно в тази възраст, за да запазим мозъчното дълголетие, трябва да не оставяме мозъка да мързелува. Не бива след 65-годишна възраст контактите на възрастните хора да се ограничават само до гледане на внуци и на телевизия. Това нещо е забранено. Турски, бразилски и каквито и да са сериали – никой не е поумнял от тях, защото те не стимулират умствената дейност. Докато четенето – стимулира, общуването с приятели – също.
Оттеглянето от социалното присъствие също е тревожен белег, по-ранен дори от паметното оплакване.
Много често казват така – това не е за мен, това е за младите. Няма дейност, която да е присъща за дадена възраст. Искам да се обърна към всички хора на възраст над 65 години – не подценявайте вашия мозък, той не започва да забравя с възрастта, единствено някои мисловни процеси могат да се забавят. Но това няма да се отрази нито на социалния ви контакт, нито на професионалния. В България много от хората чакат с нетърпение да навършат пенсионна възраст, за да се оттеглят при внуците. Това нещо е груба грешка. Погледнете от друга страна и желанието за пътуване. Една моя пациентка ми каза – всичко е много скъпо. Казах и, че маршрутката до „Златните мостове” (бел.ред. Витоша) е 1,50 лв. Това нещо, ако се прави три пъти седмично, няма по-добро. И още един съвет към хората в тази възраст:
Недейте се облича само в черно, кафяво и тъмнозелено.
Не мислете, че ярките цветове не подхождат на възрастта над 65 години. Това е една обща нагласа, общ стрес. Много често възрастните също така казват, че шумните събития ги изморяват.
Отбягването на шумни събития също е тревожен белег.
Шумното събитие значи информация, която идва от повече от един източник. И хората не могат да превключат от един към друг събеседник адекватно и бързо. Тогава те решават, че това ги уморява, защото изпускат нишката. На възрастните дами им е най-добре да имат един събеседник, с който да се изчакват. Но този контакт не е по-полезен. Друг фактор е отказът от нови дестинации. Дори възрастни хора, които имат възможност, казват, че си ходят на едно и също място, защото си го познават. Бих дал за пример моя учител проф. Хаджиев (бел. ред. Проф. Димитър Хаджиев) – изключителен интелект и изключителен капацитет, на възраст над 80 години, но човек, който познава мозъка до съвършенство. Преди 15 години той реши, че ще приеме предизвикателството на компютрите и ми каза, когато си купувам нов компютър, да избера и за него същия. Монтирах му го вкъщи и шест месеца по-късно той си беше направил сам презентация. Този пример трябва да стои в съзнанието. Няма страшни софтуери. Възрастните хора ползват най-простите телефонни апарати, но
новият софтуер е най-добрата гимнастика за умствената дейност.
Обикновено възрастните ползват телефоните, които децата вече не ползват. Но нека не ползват първия телефон отпреди 15 години. Нека не се страхуват от новото. Нека търсят нови книги, нови представления, нови контакти, нови дестинации.
Четете даже вестника със събеседник, защото е най-неправилно да го прочетете сам.
Търсете събеседник – един човек, с когото да можете да дискутирате. Тази дискусия е изключителна гимнастика за мозъка. Сега тези съвети ги давам с още по-голям кураж, защото преди четири месеца излязоха първите резултати от едно тригодишно проучване на финландското правителство. То задели средства и реши да тества дали тези препоръки са верни или не. Включиха 5000 души, от които половината – абсолютно здрави, а другата половина – с малки паметови нарушения. Какво се оказа? Една част от тях водят живота си, който са водили досега. На другите бяха препоръчани тези неща – програма за социален контакт, за мозъчна стимулация, четири разходки в седмицата по 40 минути и Средиземноморска диета. Нашата диета е много близка до тази. Средиземноморската значи зехтин, но значи и същите плодове и зеленчуци, защото гръцката салата се различава от шопската само по начина, по който се реже сиренето. И, когато сравнихме едните и другите хора, оказа се, че здравите продължават да са здрави и дори започнаха да се справят като по-млади, отколкото са. Хората с паметовите нарушения пък се подобриха. Това значи, че за първи път ние говорим за явна профилактика, която е с многопрофилно въздействие. Оказа се, че една от тези дейности не е достатъчна, затова изброявам – социални контакти, стимулиране на ума, физически разходки и подходяща диета. Когато това е комплексно, резултатът е налице. И, още нещо – голям проблем е физическата неактивност. Затова, ако човек има ставен проблем, той трябва да се насочи към въпросния проблем, за да не му пречи той на умственото стареене.
Цялото интервю с проф. Лъчезар Трайков можете да чуете в звуковия файл.
