При херния спортът не е противопоказен, а е препоръчителен. Съвременното схващане дори е, че пациенти, диагностицирани с херния, е хубаво да се натоварват физически докато бъдат оперирани. Съветът отправи пред Дарик един от най-добрите коремни хирурзи в България доц. Теодор Атанасов, началник на Клиниката по лапароскопска хирургия в столичната болница „Софиямед.” Медикът изтъкна, че при всеки човек има генетична предпоставка да развие херния или да не развие. Ако обаче един човек е предразположен към това заболяване, дори да се пази, това не значи, че няма да го развие, категоричен бе доц. Атанасов в предаването "Най-добрите лекари."
Що е лапароскопска хирургия?
Това са методики, които решават същите проблеми, както и конвенционалните методи, свързани с големи разрези. Тук обаче става въпрос за малки отворчета на коремната или на гръдната стена. Правят се четири или пет отвора с големина около 1 см. Работи се само през тях със специален инструментариум, което води до по-бързо и по-неусетно възстановяване на самите пациенти. Много леко се понасят интервенциите, бързо се възстановяват хората и бързо се връщат се към нормалния си начин на живот.
Колко бързо?
Ще дам конкретен пример – пациент, опериран днес за слабинна херния, утре го изписваме и на следващия ден вече върши всички обичайни дейности.
При какви диагнози на този етап е възможна лапароскопската операция?
Практически при всички. Няма заболяване на корема или на гръдния кош, което да не може да бъде оперирано с помощта на тези методики. Това, което ние извършваме в голям обем, са операции на дебело черво и всякакви видове хернии на коремната стена.
Кога тогава се налага да използваме стандартната хирургия?
Тогава, когато има медицински противопоказания, които не ни позволяват да използваме лапароскопски методи. Има заболявания, които са свързани с невъзможност да се направи лапароскопия – това са заболявания на сърцето и на белия дроб, както и някои заболявания, свързани с кръвосъсирването.
Излишни ли са опасенията от упойките, тъй като доколкото съм запознат при безкръвните операции се налага упойка за по-продължително време?
Когато екипът е опитен, тогава времето е съпоставимо или разликата е от порядъка на 10 – 15% във време. Ще дам пример с една операция за отстраняване на жлъчен мехур – когато се прави отворена, то тогава тя е по-дълга, отколкото, когато се прави лапароскопски. Това в момента е една от масовите операции, която се работи лапароскопски почти във всяка болница. А за упойката, специфично изискване за лапароскопската хирургия е да се работи с пълна упойка. Това е една от разликите. Има конвенционални операции, които могат да се направят с местна упойка, но, когато се правят лапароскопски, задължително се работи с обща упойка. Нивото на анестезиологията обаче е толкова високо, че не смятам, че пациентите трябва да имат опасения от една анестезия.
Като говорим за масови операции, къде е хернията?
Хернията е една голяма група заболявания, най-честите, от които засягат коремната страна и диафрагмата. Общо взето тя представлява отвор, който нормално не съществува, и през който тъкани и органи преминават от една кухина в друга. Когато става въпрос за диафрагмалните хернии, част от коремните органи преминават през диафрагмата и навлизат в гръдния кош.
Можем ли да изтъкнем основни причини за възникването й?
Има най-разнообразни теории тук, но най-съвременните схващания са, че това е заболявание на съединителната тъкан и е свързано с определени комбинации на различните типове колаген при всеки човек и съответно при всеки род. Тоест има генетична предпоставка човек да развие херния. Самото заболяване не се предава генетично в семейството, а се предава предпоставката за неговото развитие на базата на това, че съединителната тъкан в тази фамилия е малко по-разтеглива. В тези фамилии обикновено има по-голяма честота на херниални дефекти, както и разширени вени и хемороиди – това са заболявания, все свързани със съединителната тъкан.
Старите хора казваха – не вдигай тежко, защото ще получиш херния – може ли да се търси вярно в думите им?
Вярното е дотолкова, доколкото, че тези хора, които са с по-разтегливи тъкани, когато вдигат тежко, по-рано ще развият херния. Но ако се пазят, това не значи, че няма да я развият.
Тоест, гаранция няма?
Да, много хора се занимават с фитнес и с вдигане на тежести, но малка част от тях стигат до операции за хернии и общото мнение е, че това не се дължи на спорта. Напротив, съвременното схващане е, че даже пациенти с диагностицирани херниални дефекти, докато бъдат оперирани, е хубаво да се натоварват физически. Това укрепва мускулатурата, повишава обема на мускулатурата, заздравява обвивките на мускулите и заздравява като цяло коремната стена. Това води до по-бавно разширяване на дефектите и съответно корекцията също бива по-лесна и за хирурзите.
Тоест, спортът не е противопоказен при херния?
Напротив, спортът е препоръчителен.
Има ли млади кадри във Вашата специалност?
За съжаление в хирургичните специалности младите кадри стават все по-малко. Причината е, че тези специалности изискват тежки физически натоварвания. Следващият момент е свързан с липсата на атрактивност в заплащането, което също води до отлив от тези специалности. Но светлина в тунела има, разбира се. Има млади колеги, които имат желание да се занимават с хирургия, и ще продължава да ги има.
След всичко, с което сте се сблъсквал в системата, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Разбира се. И в България може да се прави медицина на световно равнище. Всеки може да си определи нивото сам, на базата на своите знания и умения, и не на последно място – посещение на водещи клиники в чужбина, където човек може да си свери часовника и да види другите докъде са стигнали.
Цялото интервю с доц. Теодор Атанасов можете да чуете в звуковия файл.
