Храненето няма водеща роля за появата на повечето гастроентерологични заболявания на хранопровода, дванадесетопръстника и стомаха. Ролята, която храненето играе, е третостепенна и не е необходимо да се питаме дали да ядем определен продукт или дали да се придържаме към конкретна кухня. Тезата е на един от най-добрите гастроентеролози в България д-р Петко Карагьозов, който завежда направление "Интервенционална гастроентерология" към Втора клиника по вътрешни болести в столичната болница „Токуда.” В интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик медикът информира, че заболяванията, които изискват отпадане на определени съставки на храната от менюто, са малко. Гастроентерологът обаче изтъкна, че едно много често срещано възпаление като гастрита може да бъде опасно в по-далечна перспектива ако не се лекува.
Разкажете за направлението интервенционална гастроентерология, какво обхваща то, какво се крие в думата "интервенционална"?
„Интервенционална гастроентерология” е отделението, което оглавявавам. Интервенционална практически е еквивалентът на гастроентерология. Това реално са съвременните разбирания на гастроентерологията. Отдавна отмина времето, в което лекарят пипа по корема, слуша със слушалката и дава хапче. Реално нашата специалност все повече се превръща в дисциплина, което я прави доста атрактивна за хората. Тя практически е гранична с хирургията. Интервенционална означава, че фокусът е върху инвазивни методи за диагностика и лечение, които са възникнали в основата си, за да отменят и направят ненужни по-големи по обем хирургични интервенции. Тоест, въпреки че е инвазивна, тя отменя по-голямата хирургия и агресия върху човешкото тяло.
Кои са най-честите симптоми, които водят пациентите при гастроентеролога?
Чисто статистически при нас най-често идват пациенти с изцяло функционални оплаквания. Факт е в България, че хората, които наистина са болни, по-късно търсят помощ. По-голямата част от пациентите посещават гастроентерологичния кабинет със симптоми като подуване на корема и коремен дискомфорт, зад които най-често не се крият сериозни болести. Сериозно болните обикновено изчакват.
В такъв случай подценяваме ли гастроентерологичните проблеми или ги надценяваме?
Моите наблюдения показват, че или ги подценяваме, или ги надценяваме, тоест – не сме по средата.
Защото имам чувство, че сред нас българите възпаления като гастрит не означават нищо. А трябва ли да означават нещо?
Не, напротив. Българинът най-често обяснява симптомите си с гастрита, който е имал от 20 години. А реално, чисто медицински гастритът е образна и хистологична диагноза. Това, което пациентът свързва с гастрита, най-често са функционални чревни или стомашни нарушения. Просто за българина всички видове коремни симптоми се обясняват с гастрита и съответно с колита. А чисто медицински критериите за тези диагнози са доста различни.
А сам по себе си гастритът може ли да бъде опасен?
Да. Гастритът в по-честите му форми би могъл да бъде асоцииран с по-висока честота от други, по-сериозни заболявания, но в далечна перспектива. Не сме дошли тук да се плашим, но има хеликобактер пилори гастрит, който довежда до атрофия. Това се води за предраково състояние в далечна бъдеща перспектива, разбира се. Това са обаче неща, които реално ни касаят нас, а не, примерно, че на пациентът му се подува коремът и той смята, че това е от гастрит. Доста по-различни са тези неща.
Как напредва гастроентерологията, кога ще можем да откриваме заболявания на хранопровода, дванадесетопръстника или стомаха без задължителната гастроскопия, например?
Гастроентерологията напредва изключително много, измислиха се лекарства за доста заболявания, които преди се смятаха за хронични и нелечими. За съжаление обаче инвазивните процедури не са отменени и скоро няма да се отменят. Така че тръбичката при гастроскопията няма да я сменят скоро.
Начинът на хранене ли е в основата на гастроентерологичните проблеми?
Обикновено заболяванията имат една камара фактори. Има генетика, има външни фактори и т.н. Не смятам обаче, че храненето има водеща роля. Доста от пациентите пристигат при нас и казват – какво да ям, това мога ли да го ям? Питат могат ли да ядат пържено, например. А реално пациентът сам знае какво го дразни и какво не трябва да яде. Стриктни диети са необходими и задължителни при доста малко гастроентерологични заболявания. Но за повечето от заболявания храненето има второстепенно значение, да не кажа и третостепенно. 21-и век сме, ядем нормално и на хубави места. Така че няма нужда да се питаме това да го ям ли или коя кухня да избера.
Един от младите български медици сте, а освен, че печелите доверието на своите колеги като един от най-добрите в областта, сте и доктор на годината в "Токуда" за 2015 г. Признание или призвание?
Надявам се и двете. Аз съм изключително благодарен на всички, които реално ме отличиха с тази награда, и това е едно признание, че реално аз и екипът ми сме на прав път. А другото е ясно, без него няма как да се получат качествени неща.
Вие сте представител на големите ни млади надежди, за които ще се молим да останат в България. В тази връзка не мога да не завърша нашия разговор с въпроса – оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Разбира се. Ако не съм оптимист, няма никакъв смисъл и реално се обезсмисля всичко, което вършим, както и посоката, в която вървим.
Цялото интервю с д-р Петко Карагьозов можете да гледате и тук.
