Пациентите, които са с нереални изисквания, не би трябвало да са тема на пластичната хирургия. Пластичните хирурзи трябва да оперират пациенти, които имат реални представи и винаги да обясняват на пациента за риска преди да извършат някаква оперативна намеса. Това е съветът, който един от най-добрите пластични хирурзи в България д-р Виолин Петров даде, в интервю за Дарик. Специалистът, който работи в Александровската болница и в Клиника по пластично-възстановителна хирургия „ВиА-Медика”, информира, че при около 10% от хирургичните пластични интервенции могат да възникнат усложнения и хирурзите са длъжни да отказват на пациенти, когато виждат, че проблемът е по-скоро в техния мозък, отколкото във вида им. Противно на очакванията д-р Петров изтъкна, че при естетическа хирургия най-трудната част от тялото за корекция не са гърдите, а е лицето.
От естетическа гледна точка ли идват при Вас пациентите или от реконструктивна?
Специалността обединява няколко направления. Първото е естетиката, което е най-модерно. В последните години хората се стремят да променят това, което е несъвършено у тях и да предадат друг облик на лицето и на тялото. Другата част, реконструкцията – това са пациенти, които са претърпели травми и наранявания или имат някакви вродени заболявания. Това е по-сериозната част от пластичната хирургия, това е основата на пластичната хирургия. Там се лекуват заболявания, които са тежки.
Коя е най-трудната зона на тялото, когато говорим за пластична естетическа хирургия?
Аз мисля, че лицето, противно на всички очаквания, че са гърдите. Чрез лицето човек се смее, изказва емоции, флиртува, радва се и страда. Лицето е най-сложната част, защото изисква умения от много други специалности. Преди да тръгна да работя пластична хирургия аз съм придобил умения в други две области – общата хирургия и онкологията – което ми дава самочувствието да съм спокоен и да плувам в свои води в пластичната хирургия.
Има ли пациенти, чиито изисквания относно естетиката са по-завишени от възможностите на медицината към настоящия момент?
Разбира се. Пациентът обединява емоции, представи, придобити не само от собствените впечатления, но и от медиите, а те много пъти дават погрешна представа за възможностите на пластичната хирургия. Нашата специалност работи с утвърдени методи и техники, които се базират на опита на хирурзи и на пациенти, преживели много такива операции. Опитът на хирурзите, които са имали възможността да работят върху тези пациенти, ни дава възможност да изработим техники, утвърдени, сигурни, надеждни, които ни позволяват да прогнозираме и да даваме гаранция относно евентуален резултат. В медицината обаче 2 и 2 никога не прави 4, а сборът винаги е някакъв различен, но в болшинството от случаите ние се стремим да даваме гаранции за резултата от операцията въпреки че не винаги това е възможно.
Какъв е процентът на успеваемост по отношение на процедурите, които се извършват тук?
Хирургията е инвазивна и агресивна специалност и по статистика при около 10 % от всички хирургични намеси могат да възникнат усложнения. Ако за пациента обаче се получи усложнение, то за него рефлектира на 100 %. Затова винаги се мъчим да обясняваме на пациента за риска преди да извършим някаква оперативна намеса. Това е честното, истинското и правилното отношение между пациент и лекар. Медиите в последните години дадоха друга представа за пластичната хирургия като наблегнаха на естетиката, но това е много сериозен дял от хирургията, на който хиляди хора се уповават. Затова трябва наистина честно да можем да кажем каква е вероятността да постигнем онова, което пациентът иска. За целта винаги обясняваме, че пациентът може да има реални и нереални очаквания. Ние избираме пациенти, които имат реални представи. Стремим се да отделяме истината от невъзможното, което много често съпътства рекламите в интернет.
В широка дискусия сред обществото се превърна носът на една световна знаменитост – Майкъл Джексън. Каква е истината тук? В такива моменти безсилна ли е пластичната хирургия?
Носът на Майкъл Джексън е тема, която ние също разискваме, поради факта, че при него са направени множество оперативни намеси, всяка, от които в крайна сметка води до по-лош резултат от предишната. Прекомерна е намесата тук, но тук играе и комерсиалния момент, защото в тази хирургия се плаща. За мен обаче по-важно е нещо друго – пациентът и лекарят да седнат и да обсъдят какви са възможностите и вероятните резултати, защото в пластичнита хирургия прекомерните намеси водят до не много добър резултат. Важно е пациентът да е информират докъде се простират възможностите при извършването на корекция. Много важно е също така лекарят да прецени дали неговият пациент има нормални естетични изисквания. Според пластичната хирургия има пациенти с извратени изисквания, с нормални изисквания и с повишени. Пациентите, които са с нереални изисквания, не би трябвало да са тема на пластичната хирургия. Още повече една част от пациентите, които търсят този тип хирургия, считат, че една операция ще им реши един житейски проблем. Напротив, много често житейският проблем се задълбочава, защото човек не изпитва онова удовлетворение от живота, което той счита, че една пластична операция ще му даде. Малко психология и малко психиатрия. Ние сме на ръба между двете специалности, длъжни сме да разбираме хората и да им отказваме, когато виждаме, че проблемът е по-скоро в мозъка на пациента, който има нереални разбирания за нещата.
Откога датира Вашата специалност?
Още в древни времена лекарите са имали интерес към техники, които промнят външността. Съществуват данни за извършени пластични операции още в Индия и Египет. Реално обаче пластичната хирургия възниква в Щатите след Втората световна война, когато има много увредени пациенти. Започнали да възникват техники, които да възстановят тези поражения, причинени от огнестрелни наранявания, взривове и изгаряния около войната. Реално в България за пластична хирургия се говори от 1971 г., когато се създава Клиниката по пластична хирургия към тогавашната Медицинска академия. Там едни ентусиазирани хора, мои учители, които имам честта да познавам, създават основата на съвременната пластична хирургия. Като специалност обаче пластичната хирургия възниква през последните 20 години. В последните 3 години тази специалност стана и базова, което означава, че специализанти, в рамките на 5-годишен период на обучение, могат да придобият умения, знания и сертификат да работят лицензирано тази специалност. По предишните закони трябваше да имаш друга специалност, за да можеш да започнеш да надграждаш онова, което е пластичната хирургия и аз съм щастливец, че имах възможността да го направя.
Цялото интервю с д-р Виолин Петров можете да чуете в звуковия файл.
