Промяна в тютюнджийската кашлица е много сериозен сигнал, при който хората трябва да потърсят лекарска помощ. Това не е само бронхит и е един от основните симптоми за наличие на белодробен рак. Не трябва обаче да се слушат лекари, които при диагностициране на това заболяване казват на пациента, че той няма никакво време и трябва да бъде опериран. Не е нормално и не трябва да се вярва на хора, които препоръчват операция само от една рентгенова снимка. Съветите отправи в интервю за Дарик един от най-добрите гръдни хирурзи, който завежда Клиниката по гръдна хирургия към столичната Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести „Св. София”, проф. Данаил Петров. Специалистът, който от над 2 десетилетия е национален консултант по гръдна хирургия, информира, че 40 % от диагностицираните българи с белодробен рак са в четвърти, последен стадий на заболяването. За съжаление в България в първи стадий се откриват 4,5 % от заболелите.
Във Вашата специалност основно се борите с белодробния рак, който сред най-тежките онкозаболявания. Наричат го още „големия имитатор”. Защо?
Белодробният рак е действително световен проблем, който е трудно решим. Нарича се „големият имитатор”, защото може да започва с различни маски на други заболявания и това да отложи ранното му диагностициране. За съжаление повече от болните се диагностицират в по-късни стадии или с настъпилите усложнения, които не позволяват извършването на адекватно лечение, да не говорим за хирургия.
Имаше ли ранна диагностика тук, доколкото съм запознат такава липсваше в световен мащаб?
В световен мащаб ранната диагностика може да се гарантира от т.нар скрининг. Правени са обаче многократно проучвания в тази насока. Провеждането на скрининг е изключиелно скъпо и ресурсоемко мероприятие. В общи линии то може да гарантира ранното откриване на една малка група болни. И при тази малка група болни лечението дава отличен резултат. Има различни проучвания, които показват, че резултатите от лечението на белодробния рак не са съпоставими. Затова някои смятат, че скринингът е твърде скъпо струващ, но не е рационален. Това не трябва да бъде нещо, което да ни спре. В момента нискодозовата компютърна томография е с по-ниска доза но облъчване, в сравнение дори с една рентгенография. Но пак ви казвам – това е трудоемко, ресуемско. И в един момент се оказва, че спасението на давещите е дело на самите давещи. Звучи като отказ от превенция в медицината, но всеки един от нас трябва да знае, че неговото здраве е и негово, и предимно негово лично дело. Има т.нар профилактични прегледи – недейте да чакате някой да Ви покани, идете, прегледайте се и знайте, че това го прави интелигентният човек. Не чакайте да заболеете сериозно, не чакайте да получите някакви по-сериозни оплаквания, за да потърсите лекар.
Като заговорихме за оплаквания, има ли определени симптоми това заболяване?
Изключително е трудно, затова казах, че заболяването протича с много маски. То може да протече в продължение на голям интервал от време без да има никакви оплаквания. Обикновено промяна в тютюнджийската кашлица е много сериозен сигнал и хората трябва да потърсят лекарска помощ. Това не е само бронхит. Трябва да се направи образно изследване. Стартира се с една обикновена рентгенография, която само може да ни насочи, а след това трябва да се използват съвременните образни методи на изследване – компютърната томография с контрастиране. Драматично оплакване е кръвохракът, което насочва вече пациента да потърси помощ. Иначе може да има оплаквания от силна болка, отслабване на тегло. Няколко групи са симптомите – различните усложнения, наличните метастази, разсейки, обхващане на съседни органи и структури. Затова казваме, че диагнозата е изключително трудна и затова при по-голяма част от пациентите заболяването се открива по-късно. На базата на българския раков регистър се вижда, че пациентете, които са в четвърти стадий, са над 40%. Съпоставка със САЩ показва, че там процентът е 38%. В България в първи стадий се откриват 4,5%. Могат да се открият при случаен рентгенов преглед, по друг повод или при профилактични прегледи. Тези болни в началните стадии имат шанса да бъдат лекувани както трябва и прогнозата им да бъде значително по-добра, отколкото другите стадии.
Тютюнопушенето ли е основният рисков фактор? Или генетичният фактор е по-силен?
Аз мисля, че и тютюнопушенето и генетичната предиспозиция са изключително важни фактори за развитие на белодробен рак. На мен обаче винаги ми е било смешно, когато някой ми каже – „кажи на близкия ми да не пуши”. Всеки един от нас знае какво причинява тютюнопушенето. Разбира се, ракът на белия дроб е на по-задно място, в сравнение със сърдечно-съдовите заболявания, но цигарите са също рисков фактор, който може да се контролира. Хем се борим с тютюнопушенето, хем то си съществува по ред причини, които са известни – мултимилиарден бизнес.
Как се осъществява диагностиката при това заболяване?
При откриване на белодробния рак има известно забавяне, открива се в по-късен стадий и обикновено лекарите казват – „нямаш никакво време, трябва да бъдеш опериран вчера или трябва да ти стартира лечението онзи ден”. Това не отговаря на истината. Това е факт само ако има животозастрашаващи усложнения. В този момент пациентът трябва да бъде диагностициран, да се вземе материал от тумора, да се установи видът на този тумор, което е изключително важно при последващото поведение – било хирургия, било химиотерапия. Прави се генетичен анализ, но това е по-нататък. Установяване на хистологията трябва да бъде успоредно с т.нар стадиране – тоест, определяне разпространението на заболяването. Това включва образни методи, хирургични методи и е изключително важно, с оглед предприемане на най-добрия лечебен режим. Той от своя страна може да включва комплексно лечение – хирургия с химиотерапия и лъчетерапия или пък стартиране с химиотератия и последваща хирургия и лъчетерапия. Стадирането също ще ни определи и прогнозата при пациента, което е изкючително важно. Тези неща трябва да бъдат направени бързо, без забавяне. Но не вярвайте на хората, които ви казват – „веднага трябва да бъдете оперирани” с по една рентгенова снимка. Това не е нормално, това води до усложнения, това води до неправилно лечение. И още нещо – тази хирургия е елективна. Няма някаква невероятна спешност. Да, трябва срочно да се решат нещата, колкото по-бързо, толкова по-добре, но трябва да бъде извършено в центрове с опит. Има т.нар случайни лобектомисти, лобектомия е отстраняване на част от белия дроб. Вие ще вярвате ли на такива хора, които са извършили две или три операции на година? По-добре да се отиде в център, който се намира на 100 или на 200 км, отколкото да бъдеш опериран по рентгенова снимка, каквито случаи, за съжаление се наблюдават в България. В Дания живеят 5 млн. души. Преди години там имаше 9 хирургични центрове. Прецениха обаче, че този брой е много висок и в момента центровете са 4, но в тях пациентите се лекуват на изключително високо ниво. За сравнение, само в София гръдно-хирургичните звена са над 7 и непрекъснато се роят. Затова при избора на място направете една справка. Лично моята препоръка е да се отиде в център, където тези операции са рутинни. Резултатите на случайните лобектомисти са плачевни.
Какво запълва пространството, създало се в гръдната кухина след отстраняването на един дял или на цял бял дроб?
Повдига се диафрагмата, средостението се премества към оперираната страна. Ако ми махнат един дял, вдясно остават още два дяла, те се раздуват и запълват плевралната кухина. Какво се случва ако се премахне целия бял дроб? Остава едно празно пространство. Това е важно за пациентите, защото, когато отидат при техните лични лекари и се направи една рентгенография, се вижда, че кухината е празна и има течност и веднага се казва – „бързо има останала течно, трябва да се оперира”. Това не е редно, защото това е нормалният начин на изпълване на плевралната кухина. Тя се изпълва с течност, диафрагмата се повдига, междуребрията се събират, средостението заедно със сърцето се преместват в оперираната страна и по този начин се намалява кухината. Тя постепенно се изпълва от основата към върха с течност, което в рамките на няколко месеца претърпява трансформация във фиброзна тъкан и по този начин се запълва кухината. Но го казвам, защото колегите се стряскат и искат да правят манипулации, които в този случай не само са излишни, но могат да бъдат и вредни.
Цялото интервю с проф. Данаил Петров можете да чуете в звуковия файл.
