Един лекар трябва да бъде заможен. Българското общество има интерес да има заможни лекари, но трябва много да се пази от алчни лекари. Това е философията на един от най-добрите кардиолози у нас проф. Асен Гудев, който ръководи Клиниката по кардиология в столичната болница „Царица Йоанна – ИСУЛ.” Според медика, независимо от добрите лекари и добрата апаратура, с които разполагат университетските болници, не трябва да забравяме, че „медицината в наши дни е концерт за оркестър, а не за солисти.” Проф. Гудев е убеден, че можем да пречупим тревожните тенденции, които ни пращат на първите места по преждевременна смъртност от сърдечни болести в Европа. Тук обаче е нужна не само по-добра здравна култура, но и някакъв вид регулация, каквато например бе забраната за тютюнопушене на закрити обществени места, подчертава специалисът.
В началото на 50-те години на миналия век е бил основан т. нар. ИСУЛ, акроним, с който днес дори болницата е известна. Тя е направена с дарения на зестрата на Царица Йоанна, когато се е оженила за цар Борис III. Хората обаче познават болницата като Институт за специализация и усъвършенстване на лекарите. Реално тук са били положени модерните основи на следдипломното обучение в България. В момента аз съм председател на Съюза на медицинските специалисти – структура, която има за цел да поддържа необходимото ниво на обучение на лекарите през целия им живот. Лекарската професия, след летците е може би най-ясният пример за това колко е важно обучението през целия живот. Голямо предизвикателство е да се запазва авторитетът на тази болница. Медицината и здравеопазването трябва да бъдат базирани на наука – нещо, което през последните години, за съжаление загубихме. В един момент като че ли започнахме да подценяваме науката в медицината. Популярна е фразата, че медицината е изкуство. Тя винаги ще бъде изкуство. Но едно нещо става наука, когато имаме цифра и графика, тоест, нашето решение да бъде информирано. И от тая гледна точка ние много искаме да имаме точно такъв подход – медицина на доказателствата. Илюзия е да мислим, че само апаратурата е важен фактор за доброто качество. Колкото и модерна да е една машина, колкото и високотехнологична е тя, ако зад нея не застане специалист, който да има достатъчно излъчване на емпатия към пациента и неговите близки, трудно високите технологии могат да се трансформират в по-високи резултати. В крайна сметка пациентът иска да получи отговор на въпросите, психологическа подкрепа. Много от пациентите вече разбират, че голяма част от заболяванията могат да бъдат лекувани, дори те да са хронични. И университетските болници трябва да бъдат флагман в това отношение. Аз съзнавам, че много хора имат упреци и недоверие, вероятно имат и основание. Моята позиция обаче като шеф на клиника и като човек, който има отношение както към ежедневната работа, така и към обучението на млади хора, е да защитавам тези ценности. Ние никога няма да можем да научим нашите млади студенти на всички кардиограми и лекарства. Въпросът е да създадем тази ценностна система, която да изгради доверието на пациентите към лекаря.
Заговорихте за екипност?
Много често хората ми казват – екипът Ви е чудесен. За мен това е най-голямата награда. Защото ако някой ми каже, че съм добър специалист, но пък санитарите или сестрите са груби, това е много лош атестат. Медицината в наши дни е концерт за оркестър, а не за солисти. Диригентът, разбира се, е важен, но изключително важно е да има добър екип, защото, в крайна сметка болестите се случват 24 часа в денонощие и 7 дни в седмицата. Няма Коледа, няма Великден, винаги трябва да има компетентен екип и добре оборудвани отделения и операционни, за да могат да се движат нещата.
Разширихме с ново издание проучването „Кои са най-добрите лекари в България?” Допълнихме лекарската лига с над 200 имена от столицата, за пореден път се доказа, че имаме огромен потенциал и много голямо богатство от кадърни лекари. Цени ли българинът това богатство?
Краткият отговор е – да. Много често се говори, че заплатите са ниски, това наистина е така, особено за младите хора и за сестрите. В крайна сметка обаче има и други ценности, има и други стимули. Един лекар трябва да бъде заможен. Обществото има интерес да има заможни лекари, но трябва да се пази много от алчни лекари. Това може да се каже за всяка една професия, но за лекарската професия това е изключително важно. Аз не искам, ако не дай Боже утре трябва да отида при кардиохирург или пък при неврохирург, този човек да получава 800 лв. заплата и да се чуди как да си плати сметката за тока. Аз искам този човек да мисли за мен. В същото време много бих се пазил от лекар, който ще ми назначи изследване или операция, от които няма нужда, само и само да се вземат едни пари. И това е голямото предизвикателство пред Лекарския съюз и пред нас като медицински спецалисти. Вероятно е много трудно да се изпълни, но фундаментът на това нещо стои още от университетската скамейка.
Със сигурност развитието на кардиологията в последните десетилетия е огромно. Какво трябва да направим, за да пречупим статистиките, които ни пращат на едно от първите места по смъртност, в следствие на сърдечно-съдови заболявания, здравна култура ли ни липсва все още?
Знаете ли, използвам случая, за да заема позиция по т. нар. данък вредни храни – нещо, което беше пошло представено. Кардиологичното дружество, на което имах честта да бъда председател, от години говори на хората да спазват диета и да не пушат. В крайна сметка обаче без да има някаква регулация, тоест, ако няма някаква законова забрана, само с обучение и пропаганда няма как да станат нещата. Знаете ли, медицината през 19 век е помогнала много на човечеството като му е осигурила чиста вода, в буквалния смисъл на думата. Вероятно е имало някаква регулация, вероятно някой е казал – кладенецът трябва да отговаря на тези и тези изисквания. Имаше една прословута фраза, че лимонадата никой не е убила. Истината е, че лимонадата убива бавно. И ние сме абсолютно убедени, че по някакъв начин храните, които ние взимаме, трябва да отговарят на някакви изисквания. Дадох пример с чистата вода, защото никой няма да си вземе вода, заразена с бацили. И парадоксът за пореден път е в отношението на българина. Голяма част от хората си наливат гориво в бензиностанции, които гарантират, че горивото е добро. Защото ако си налееш лошо гориво, много бързо ще ти се запуши дюзата на двигателя и ще останеш на пътя. Е, хубаво, ако не взимаш храна, която по някакъв начин да е здравословна, постепенно си запушваш артериите на сърцето, на мозъка и на крайниците. В крайна сметка един такъв данък е за здравословни цели. Огромна съпротива има навсякъде. В Ню Йорк имаше подобен дебат.
Твърдо сте зад идеята да има някаква регулация по въпроса?
Има един феномен на счупения прозорец, на датски психолози. В един блок, населен с имигранти, където всичко е било боядисано и се поддържа чистота, общо взето се спазва добър ред. Умишлено се чупи един прозорец, създава се мръсотия, след което всички започват да се държат не така, както трябва. Тоест, ако по някакъв начин наложим една култура, която болшинството от хората има осъзната необходимост да я спазват, останалите ще ги последват. Това е ефектът на доминото в добрия смисъл на думата. Такъв беше и случаят с тютюнопушенето. Голяма крачка назад за българското общество беше дебатът за премахването на забраната. Това в един момент засили закононеуважителното отношение на хората. Не трябва да забравяме, че идеята на здравеопазването е да генерира нещо, което се нарича работна сила. Особено при тази демографска криза. А това, което Вие споменахте за лошите цифри – две трети от смъртните случаи в България са от сърдечно-съдови заболявания. Тревожната новина обаче е, че при нас преждевременната смъртност от сърдечно-съдови заболявания, тоест тази преди 65-годишна възраст, е 2 пъти по-висока от средната за Европа. Това е голямото предизвикателство и кардиологичното дружество имаше една инициатива, че до 2020 година ние трябва да намалим тази преждевременна смъртност с 20 процента.
Къде е стресът във всичко това? Тъй като говорим за неправилно хранене и тютюнопушене, но не и за стрес...
Това е добър въпрос, защото стресът е нещо, което трудно може да бъде измерено. Той не е кръвно налягане, нито холестерол. Истината е, че ние виждаме много пациенти с тревожни разстройства, с панически атаки, а по някакъв начин това неминуемо се отразява на сърдечно-съдовата система. Затова е изключително важно контактът с лекаря да вдъхва доверие и да води до успокоение. Тук вече медицината става изкуство, това е голямото предизвикателство.
Вашето послание към талантливите ни младите надежди, които един ден ще трябва да наследят и продължат Вашето дело?
Радвам се, че в последните години имаме все по-добри студенти. Това са деца от цяла България, които наистина имат много качества, вече всички говорят перфектен английски език. Но на тях им казвам нещо, което сега ще споделя. Изпитът, за който те трябва да се готвят, е изпитът, който те ще положат пред пациента. Това е най-трудният изпит. И е много лошо да те скъса пациент. Един ден никой няма да те пита от кой учебник си чел, кой ти е бил асистент и на коя лекция си бил. Така че нека да се готвят за този тежък изпит – изпитът пред пациента.
След всичко, с което сте се сблъскал през годините в системата, днес оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Ще Ви отговоря с един анекдот, който съм чул от известния руски кардиолог акад. Евгений Чазов. Той е едно име, признато в цял свят. За кратко време, по време на перестройката той беше министър на здравеопазването в Съветския съюз. И в „Литературная газета” имаше едно интервю, в което го попитаха – защо съветското здравеопазване има толкова недостатъци. Той отговаря с една източна поговорка: „Попитали камилата защо й е крив гърбът. Тя отговорила – че кое ми е право?!” Тоест, здравеопазването е надстройка на обществото. Без да имаме общество, в което да има правов ред, без да имаме върховенство на закона няма здравеопазване. Големият проблем е, че много от държавните болници се управляват по един безобразен начин, а пък частните приемат само селектирана клиентела и патология. Без икономически подем, трудно можем да очакваме здравеопазването да бъде някакъв оазис. Има изключения, примерно кубинското здравеопазване е много добро. Някак си обаче здравеопазването е функция на другите системи в обществото. Решаването на проблемите в здравеопазването могат да се случат само ако наистина има едно позитивно развитие в обществото.
Цялото интервю с проф. Асен Гудев можете да чуете в звуковия файл.
