Човешкият мозък не боли. Той може само да възприема и анализира болката по различни части от тялото, но не и да боли. Любопитният факт съобщи в предаването „Най-добрите лекари” по Дарик един от най-добрите неврохирурзи в България проф. Кирил Романски. Медикът от Клиниката по неврохирургия в столичната болница „Св. Иван Рилски” изтъкна, че апаратурата ни днес позволява да се търсят определени центрове в човешкия мозък, но не познатите центрове, които отговарят за говора или зрението, а, примерно, центрове на морала или пък центъра, който е отговорен за любовта към хазартните игри.
Извършвате едни от най-сложните операции изобщо в медицината, как се промени неврохирургията в последното десетилетие?
Работата тук е много разнообразна. Има сектор, който се занимава с невроонкология, тоест – с лечение на мозъчни тумори. С хирургичното им лечение, по-точно, където благодарение на усилията на група по-млади ентусиасти, се развиха такива техники, при които операциите се извършват в будно състояние. Може дори да се разговаря с болния, като по този начин зоните, свързани с говора и с комуникациите, могат да се маркират в мозъка и след това да се съхранят, когато се отстранява туморът. Другото е, че по време на някои операции се прави електрофизиологичен контрол. Това означава, че се стимулират определени зони на мозъка или някои нерви, като по този начин може да се съхранят по време на операцията и да не се допусне увреда.
Бележи ли неврохирургията прогрес по отношение на лечението на тумори?
Това, което е значителен прогрес по отношение на туморите, е т. нар. електрофизиологично мониториране, което се прави при доброкачествените тумори, защото те са в съседство с важни нерви, които управляват мускулите на лицето, насочването на погледа, движението на очните ябълки, говора, слуха. По отношение на туморите сега започваме приложението на стереорадиохирургията. С помощта на лъчи се атакуват малки части от тумори или други заболявания, че дори и някои невралгии. Лекува се чрез малки дозировки от лъчи, които са прецизно насочени в зоната, в която е заболяването. По този начин се осъществява едно щадене на нормалните структури. Това е един голям прогрес, който, за съжаление идва по-късно в България. Досега болните трябваше да пътуват до чужбина, за да се лекуват. Друг сектор, който бележи значителен прогрес, е ендоваскуларното лечение на мозъчните аневризми и малформации. Тоест, по пътя на съдовете се влиза с едни тръбички и се запушват ненормалните, патологични съдове. Това е прогресът. Иначе рутинната хирургия на съдовите заболявания също се извършва. Тук вече ние, по-опитните, старата генерация участваме в тези операции. Резултатите ни не отстъпват на резултатите от колегите ни в чужбина.
Разкажете за функционалната неврохирургия, тази, която се занимава с лечението на Паркинсонова болест, както и с лечението на епилепсията.
При функционалната неврохирургия има значителен опит и прогрес по отношение на лечението на Паркинсонова болест и на епилепсия. По отношение на паркинсона, той се третира по два начина – със стимулиране на някои структуки и с разрушаване на някои структури. Новото е стимулацията. Резултатите тук са много окуражаващи. В някои случаи резултатите направо са отлични, а най-важното е, че случаите на неповлияване са извънредно редки. Друго направление с повече новости е гръбначната хирургия, където за последните 15 години има значителен прогрес, най-вече със стабилизационни операции, които коригират стереометрията на гръбнака. По този начин се постига лечение на болката, на симптомите, на парезите. Така че стабилизационните операции, които са за освобождаване на нервите на гръбначния мозък от притискане, това е прогресът. Проблемът е, че имплантите, с които се постига това, са скъпи и не се покриват от касата.
Като приемем факта, че българската неврохирургия е на много високо ниво, на какво ниво е диагностиката на заболяванията, които Вие лекувате?
Диагностиката, смятам, също е на добро ниво. Вече има магнитни резонанси на доста места в България – всички университетски клиники, една част от частните клиники. Ние пък разполагаме с една софтуерна добавка, която позволява да се определи полето на говора, например, или пък полето, което управлява движението. Така, по време на операция хирургът знае предварително къде се разполагат двигателните проводници или пък къде са говорните центрове. Това се нарича функционален магнитен резонанс. Общо взето това, което липсваше, е стереорадиохирургията. То обаче се достави. Европейското ниво смятам, че в определени места у нас го има, и то в не малко. Останалото е въпрос на мотивация, на знания, на усилия, на стоицизъм. Тук не става въпрос само за технологията.
Може ли мозъкът като орган да боли, при условие, че той отговаря за болката на всички останали органи?
Не, мозъкът не боли. Самият той не е болезнен. Само твърдата мозъчна обвивка е чувствителна. Надкостниците също са много болезнени. Но не и самият мозък, той само възприема и анализира. Сложен е човешкият мозък и това е интересното. Сега има даже възможности да се търсят центрове на морала в мозъка или пък примерно център на хазартните игри. Ще Ви кажа дори как става това. Седите си в магнитния резонанс и Ви показват сцени, убийства и жестокости или пък обратното. Така се вижда коя част от мозъка се активира. Защото, когато извършвате движение, примерно, с лявата ръка, тази част от мозъка, която отговаря за това, започва да получава по-голямо количество кръв и кислород, защото се нуждае от тях, за да функционира. Същото е и с хазартните игри. Друг сектор, който много се разви, е този, който отговаря за епилепсията.
Цялото интервю с проф. Кирил Романски можете да чуете в звуковия файл.
