„При нас пациентите със злокачествени заболявания идват най-често в трети и в четвърти стадий, което затруднява лечението и прави резултатите плачевни като преживяемост.”
„Много малко от колегите, които завършват, се насочват към хирургията. Не знам на какво се дължи това, но не вярвам да е само заради възнагражденията.”
За съжаление напредък по отношение на ранната диагностика на онкологичните заболявания няма, посочи пред Дарик един от най-добрите коремни хирурзи д-р Георги Велев, който практикува във Втора хирургия на столичната Александровска болница. Пред Дарик радио медикът изтъкна, че над 40 % от болните, които постъпват в клиниката, са със злокачествени заболявания на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса и на млечната жлеза. Проблемът обаче бил е, че много често пациентите със злокачествени заболявания се подлагали на лечение в трети и в четвърти стадий, което затруднявало терапията. Д-р Велев изтъкна още, че нивото на хирургичната техника, с която оперират добрите наши хирурзи, е световно.
Тъй като сме в момент на разширяване на проучването, което ще излъчи най-добрите лекари в София според самите лекари, смятате ли, че има накъде още да се върви в посока по-добро отношение между лекар и пациент?
Разбира се, това е проблем. Ние тук се стремим по всякакъв начин да подобряваме това отношение и да подобряваме нашата дейност, с цел – по-добро обслужване на пациентите. С тази цел сега създадохме нова организация на приема на болния, така че той да не се разкарва излишно, въведохме необходимите чекирания с идеята всичко да се извършва на едно място, подобрихме и битовите условия. Правим всичко възможно да се подобри това отношение лекар – пациент.
Можем ли да отчетем кои са най-животозастрашаващите състояния, при които се налага да оперирате? Има ли подобна статистика?
В коремната хирургия има т.нар. спешна хирургия. Най-животозастрашаващи са перитонитите, които се дължат на различни причини – апендикс, стомашна язва – всичко това налага бързи и качествени хирургични действия. От животозастрашаващите операции, това са онкологичните операции, които налагат бърза и точна диагностика, както и съответната оперативна намеса.
Като споменахте онкологични заболявания, бележим ли напредък според Вас по отношение на ранната им диагностика, която в огромна степен зависи от самите пациенти?
За съжаление напредък в това отношение няма. При нас пациентите със злокачествени заболявания идват най-често в трети и в четвърти стадий, което затруднява лечението. Следоперативните резултати в тези стадии са много плачевни като преживяемост. В това отношение, да, пациентите имат вина, че идват на преглед, когато вече заболяването е доста напреднало. И те трябва да знаят, че след 50-годишна възраст, примерно, имат право по здравна каса един път годишно да направят ендоскопско изследване за рак на дебелото черво. Това много спомага за началното хващане на заболяването. А, когато това заболяване е в първи или втори стадий, то е абсолютно лечимо.
Какъв процент от хирургическите интервенции при Вас са свързани със злокачествени заболявания?
Над 40 % от болните, които постъпват в нашата клиника, са със злокачествени заболявания – на дебелото черво, на стомаха, на панкреаса, на млечната жлеза. Напоследък зачестиха много и пациентите със злокачествени заболявания на щитовидната жлеза.
Как определяте нивото на хирургията в България, когато я сравним с по-развитите от нас страни?
Аз бих казал с чиста съвест, че нивото на нашата хирургия е много високо. Ние спокойно можем да се сравняваме със западноевропейската хирургия по отношение на хирургичната техника. В нашата клиника дори в момента тече ремонт. Снабдихме се с една от най-модерните техники за момента – операционна маса, сетове за лапароскопска хирургия. Стремим се по всички начини да поддържаме хирургичната техника на световно ниво.
Все още обаче не сме стигнали до етапа, в който апаратурата да е по-важна от качествения екип, нали?
Лекарят все още е преди всичко, да. Знаем за роботизираната хирургия, за „Да Винчи”, но въпреки компютъра, важният фактор отново е човекът – хирургът, който ще работи с него.
Има ли го интересът у младите тук при Вас?
Ние сме и университетска клиника, при нас се провежда обучение на студенти, при нас се осъществява обучение на стажант-лекарите, при нас се прави обучение и на специализантите. За съжаление, напоследък намаля интересът към хирургията. Много малко от колегите, които завършват, се насочват за специализация към хирургията – значително намаля този процент. Не знам на какво се дължи това, но не вярвам да е само заради възнагражденията.
Днес оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Абсолютно. Аз така съм скроен, винаги съм бил оптимист, над 30 години работя в българското здравеопазване, видял съм много. Виждам обаче, че нещата се оправят, виждам, че най-после реформата, която досега буксуваше, започва да върви. Оптимист съм и винаги бих работил в България. Може би, защото вече съм на години, не мога да я напусна, но бих посъветвал младите колеги да останат тук, защото могат да научат и направят много.
Цялото интервюто с д-р Георги Велев можете да чуете в звуковия файл.
