Човешката става не се тренира, заради което не може да се каже, че спортът се отразява благоприятно на ставите. Той повлиява положително при подрастващи за изграждането на опорно-двигателният апарат, но не влияе положително на ставите. Мнението изрази в интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик един от най-добрите ортопеди в България доц. Антони Георгиев, въвел през 1987 г. първи в България оперативната артроскопия. Медикът, който днес завежда Клиниката по артроскопска травматология в столичната болница „Софиямед”, посъветва хората, които спортуват, да намерят равновесието, така че да са удовлетворени от спорта и в същото време да не разрушават своето здраве.
Тъй като правим това интервю в момент, в който разширяваме с второ издание проучването „Кои са най-добрите лекари в България?”, искам да Ви попитам подобрява ли се взаимоотношението лекар – пациент по нашите ширини, започнахме ли да се уважаваме взаимно повече?
Какво да ви кажа, взаимоотношенията между лекар и пациент са много деликатни, много сложни и аз не бих могъл да коментирам като общо наблюдение. Със сигурност обаче смятам, че взаимоотношенията между лекар и пациент в моята клиника са на много добро ниво, което личи и от стената на благодарността, която имаме в клиниката. Аз изключително много държа на това и то се спазва стриктно от целия ми екип.
Докторе, оперирате коленни, раменни и глезенни стави – коя е най-капризната и най-чувствителната от тях, от коя българинът страда най-много?
Всяка става за човекът, който страда, е най-чуствителната. Ставата, която обаче от тези три дава най-големи проблеми, е колянната. Раменната става също е изключително особена, но тежестта на тялото не минава през нея, тя просто дава оплакване, когато има движение на ръката. Докато при всяка крачка ако има някакъв проблем в коляното или глезена, той веднага се проявява в колянната става. И тъй като в нея освен нормалното контактуване на две хрущялни повърхности, има и други структури, мисля, че това е най-проблемната става.
Разкажете за метода на лекуване на травми с плазма, звучи интересно. Може ли този метод да възстанови износена става или не?
Лекуването с плазма наистина звучи интересно. По принцип това е един метод, който не е разработен от ортопедите, а е разработен преди известно време от стоматолозите. Върху клетките, които отговарят за съсирването на кръвта – тромбоцитите – са разположени т.нар. растежни фактори. Целта на тези растежни фактори, тъй като тези клетки отиват първи в мястото на нараняване, за да спрат кръвотечението, е освобождавайки тези фактори, те веднага да започнат процесите на заздравяване. Идеята е тези фактори, които стимулират оздравителните процеси, да направят нещо в други области на тялото, без да има нараняване. Това е концепцията. Доскоро нямаше аргументирани проучвания, че това наистина помага, но в последно време се появиха проследявания, които показват, че въведени вътре в ставата, те дават по-добър резултат. За съжаление все още не е измислен медикаментът, не е синтезирана субстанцията, инжекцията, която да направи така, че хрущялът да започне да се възстановява. Това няма как да се случи и всички тези медикаменти за стави, приети през устата, имат за цел да намалят оплакванията на една артрозна болест. Ако беше измислено лекарство за възстановяване на става, фирмите, които произвеждат изкуствени стави, щяха да фалират. А те стоят доста добре на пазара.
Лекували сте редица елитни спортисти – каква е истината, спортът положително или отрицателно повлиява на ставите?
Спортът повлиява положително върху организма, когато той расте, за да може да се формира добре опорно-двигателният апарат, както и психиката. За съжаление обаче става не се тренира. Поради тази причина не бих казал, че спортът се отразява благоприятно точно на ставите, но е много индивидуално. Трябва да се получи едно равновесие между удовлетвореност от спорта от една страна и ненарушаване на някои параметри на здравето, като например сърцето – от друга. Това, разбира се, не важи за професионалния спорт. Всички ние имаме увреди от това, че практикуваме някаква професия. Професионалните спортисти са хора, които знаят много добре, че със своите натоварвания, може би ще имат някакви последствия, но те са си го решили, това им е професията.
С какво се различава, докторе, артроскопската хирургия, която въведохте преди 28 години?
Артроскопската хирургия се различава от конвенционалната с това, с което се различават всички миниинвазивни специалности. Тук ние правим интервенцията без да причиняваме т.нар. оперативна травма – нямаме големи разрези, нито много шиене след това, което да забави възстановяването поради болка и ограничаване на движенията. Когато аз започнах работа в Клиниката по спортна травматология през 1984 г., операцията след менискус беше придружена задължително с ходене на патерици, куцане, в продължение на 20 дни хората бяха извън строя. Сега, след една такава операция, на другия ден човек може да отиде на работа. Аз също съм убеден в това, тъй като по незнайни причини си увредих менискусите на двете колена. Моите асистенти ме оперираха в събота. В понеделник аз вече бях на работа и оперирах. Така че това е метод, който много бързо възстановява.
Кое в човешкото тяло днес може да се оперира артроскопски?
Ние може по този метод да правим почти всичко, което се прави вътре, в кухината на ставата, а и около нея – връзкови увреди, счупвания, хрущялни увреди, възпалителни заболявания на вътрешната обвивка на ставите. Тоест, цялата вътреставна хирургия може да се прави по този начин.
На какво ниво е българската ортопедия, когато сравним с развитите европейски държави? Има ли с какво да се гордеем?
Определено, ние сме на нивото, на което са останалите колеги в Европа, а и в целия свят. Ние имаме възможност да посещаваме международни конгреси и там наистина можем да сравним това, което ние правим, с това, което правят те. Смятам, че имаме възможност да работим с това, с което работят и те, и да работим така, както те. Даже смятам, че в по-водещите ни звена, тъй като концентрацията на пациенти е по-голяма, може би имаме и по-голям опит от много колеги в Европа.
След всичко, с което сте се сблъскал в системата, оставате ли оптимист за бъдещето на българското здравеопазване?
Човек трябва винаги да бъде оптимист. Българското здравеопазване е едно последствие на българската икономика. Ако ние сме оптимисти за българската икономика, ще бъдем оптимисти и за българското здравеопазване. За съжаление, като изключим популизма, в здравеопазването също всичко е пари. Колкото повече средства има в здравеопазването, толкова е по-сигурно, че оптимистичният вариант ще настъпи.
Цялото интервю с доц. Антони Георгиев можете да чуете в звуковия файл.
