211 000 души или 3% от българското население са без реален достъп до спешна медицинска помощ. Заплащането на работещите в спешната помощ е неадекватно и недостатъчно, малък е и интересът на лекарите да специализират „Спешна медицина". Това става ясно от доклад на Сметната палата за състоянието на родната спешна помощ през последните пет години. Оказва се, че от 2010 година до 2014 г. броят на линейките в България е намалял с една трета. Сред най-сериозните проблеми, отчетени в доклада, са недоброто териториално покритие на спешната помощ, огромната разлика във възнагражденията на работещите в столицата и в провинцията, както и неадекватното планиране на средствата за спешна помощ от страна на Министерството на здравеопазването.
7111 души работят в спешната помощ в България. Услугите им се използват всяка година от близо една трета от населението, се посочва в доклада. От началото на 2010 до края на 2014 година смъртните случаи на нуждаещи се от бърза помощ са 72 792. Оказва се, че над 90 процента от тях са настъпили преди пристигането на линейка, а причините за това са закъснение от страна на екипите или несвоевременно потърсена спешна помощ.
Недоброто териториално покритие на спешната помощ у нас е един от най-сериозните проблеми, засегнати в доклада. Почти 60 на сто от населените места в страната са с време на достъп до спешен филиал до 20 минути, а при 15 процента от населението времето е над 30 минути, което силно затруднява обслужването. 3 на сто от населението или над 200 000 души са в труднодостъпни за линейките райони. В доклада се казва, че има неравнопоставеност за част от населението, а причините за това са както географски, така и инфраструктурни.
Голямата разлика в средното възнаграждение на медиците в различните спешни центрове в страната също е отчетена като проблем от Сметната палата. За пример, ако в София лекарите без специалност към 2014 година получават средно по 1400 лв. на месец, в Благоевградско те взимат по 915 лв., което е с 35 на сто по-малко. Подобни разминавания се отчитат и в заплатите на фелдшерите и медицинските сестри.
Независимо, че според доклада финансирането на работещите в спешната помощ е ниско за рисковите условия на труд, се отчита и неадекватно планиране на средствата за спешна помощ от страна на здравното министерство. Ако през 2010 г. разходите са 76 млн. лв., то за 2014 г. те вече са 122 млн. или със 60% повече. Въпреки това техниката и апаратурата са морално остарели, а броят на линейките е наламял с 1/3. От 399 през 2010, към 2014-а колите на спешната помощ са едва 296.
