Проблемът с липсата на определени лекарства за онкоболни деца у нас продължава, а причините за това са често формални, понякога бюрократични, нерядко дори и законови. Това каза в интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио директорът на единствената у нас Специализирана болница за лечение на деца с онкохематологични заболявания, която се намира в съседство с болница „Царица Йоанна – ИСУЛ” – доц. Добрин Константинов. Преди повече от година за проблема информира друг специалист от болницата, проф. Драган Бобев, и уточни, че родители се принуждават да търсят елементарни лекарства за онкоболните си деца в чужбина. Доц. Константинов обаче успокои, че ситуацията не е отчайваща, тъй като Фондът за лечение на деца често успявал да покрие дефицита от тези лекарства. Болничният директор, който е и национален консултант по детска онкохематология, изтъкна още, че детската онкохематология е един от най-светлите примери за развитие и успехи в медицината, тъй като преди половин век повечето диагнози, които днес познаваме при децата, са били фатални.
Здравейте, доц. Константинов, всъщност, има ли втора подобна болница в България?
Аз съм представител на един колектив, който върши много добра работа, свързана с изключително сериозни проблеми в детското здравеопазване – онкохематологичните заболявания. Действително, това е отделна болница към този момент поради специфичните задачи, които изпълнява. Ние сме първото в България лечебно заведение, в което през 1997-а се осъществи трансплантация на стволови клетки. Втора подобна специализирана болница няма. В България е създадена мрежа, в която работят три основни центъра. Нашият е най-голям, а другите два не са отделни болници, а са част от детските клиники на университетските болници в Пловдив и Варна.
Да започнем с добра дума за лекаря. Такава е нужда, особено в България. Разширяваме с второ издание нашето проучване „Кои са най-добрите лекари в България?” Имаме огромното желание да дадем възможност на още медици от столицата да получат признанието на своите колеги. Получава ли българският лекар признанието, което заслужава, от страна на пациента, доц. Константинов?
Това може би е субективна оценка. Аз и моите колеги сме удовлетворени от отношението на нашите пациенти. Може би защото те са малки и ние безспорно се съобразяваме и с оценката на техните родители. Сега, има моменти, в които се чувстваме малко недооценени или може би в сянката на предварителната информация, понякога неточна, която имат родителите и семействата, когато за първи път дойдат при нас. Всъщност, това е разбираемо, тъй като говорим за изключително сериозни заболявания, за изключително сериозно и продължително лечение. Съвсем логично е, когато неприятната вест за дете сполети семейството, автоматично да излезе на преден план идеята, че в чужбина по-добре се вършат тези процедури. Но всъщност не е така. И мисля, че тези семейства с времето се убеждават, че действително сме част от най-доброто в Европа. В някакви степени може да имаме липси, разликите естествено ги има, но ние се стремим и от години работим по всички приети протоколи за лечение на тези заболявания в Европа. Често се случва колегите ни в чужбина да препоръчат на родителите да върнат децата си при нас, защото нашите действия са такива, каквито консенсусно са приети в цяла Европа.
Има ли информация, докторе, колко деца годишно се разболяват от онкохематологични заболявания и константа ли е броят им?
Има официален регистър към Националния раков регистър, но най-общо, без да давам отчайващи цифри, мога съвсем отговорно да кажа, че ние нямаме по-голяма заболеваемост и по-голяма честота на тези тежки заболявания, отколкото в болшинството от страните в Европа. Ние сме напълно сравними по честота и по вид на заболявания. Нямаме разлика в цифрите на заболелите болни.
А увеличила ли се е преживяемостта?
Това е най-голямото наше желание – ние да стигнем максимално добрите резултати. Безспорно не сме ги стигнали, но тенденцията и анализът показват, че ние сме много плътно и много близко до най-добрите просто, защото една среда, в която е възможна обмяната на информация, ни позволява да се придържаме плътно към т.нар. лечебни протоколи, което е първата гаранция за доброто лечение на нашите пациенти.
Нека кажем за нашите слушатели и читатели в какво се състои разликата при лечението, когато говорим за деца и възрастни? Със сигурност има такава и тя е огромна.
Не бих казал чак огромна, но е факт. Не е случайно, че детската онкохематология е напълно отделна дисциплина. Най-краткото обяснение е това, че при децата, като един растящ организъм, биологичният процес на развитие, е много динамичен и съответно се наблюдава строга специфичност на заболяванията. И не е случайно това, че децата се лекуват по различен начин от различни специалисти и обикновено точно по тези причини не смесваме потоците на възрастни и деца. Така че разликата е значителна и не е случайно, че в цял свят това разделяне съществува от 70-те години на миналия век досега.
Преди година гост в предаването ни бе проф. Драган Бобев, едно легендарно име работило в болницата. Той изтъкна като проблем фактът, че родители на онкоболни деца са принудени да търсят елементарни и евтини лекарства в чужбина, защото такива липсват на българския пазар, тъй като не са регистрирани. Налице ли е още този проблем?
Споменавайки името на проф. Бобев, трябва да отдадем заслуженото, защото ние всички сме негови ученици и се надявам да сме добри проводници на това, което той заложи, за да продължим усилията. Това, което той е споменал, за съжаление все още е вярно, но не е отчайващо. Напротив, доста постъпки бяха направени. В това отношение имаме разбирането на много организации, от които зависи доставката на такива лекарства. Има чисто формални, понякога бюрократични, понякога дори и законови пречки за намиране на доставка на някои лекарства, но в това отношение ние получаваме пълно съдействие от страна на Здравното министерство, което успява да покрие дефицита на тези медикаменти, най-вече чрез Фонда за лечение на деца. Чрез този фонд, който по мое мнение в последните години работи изключително добре, успяваме с нашето настояване да насочим част от парите, които са по предназначение, за закупуването на подобни лекарства.
Има ли го интересът у младите към Вашата специалност? Има ли я надеждата?
Надеждата я има, интересът също. Тази специалност е изключително интересна. Сама по себе си тя е иновативна. Бидейки преподавател и изнасяйки лекции пред младите колеги, завършващи медицина, аз винаги съм подчертавал, че детската онкохематология е един от най-светлите примери на развитие и на успехи в медицината. Преди 50 или 60 години повечето диагнози, които днес познаваме при децата, са били фатални. Днес имаме успеваемост до 90 % при част от тези заболявания. Просто прогресът е впечатляващ и това е най-голямото удовлетворение за всички, работещи в тази област. Мисля, че това прави впечатление на младите.
След всичко, с което сте се сблъскал в системата през годините, оставате ли днес оптимист за бъдещето на българското здравеопазване?
Оставам оптимист. Аз съм от тези, които сме останали в България. Защото сме оптимисти, защото виждаме, че нещата се промениха страхотно. Независимо от това, че има лъкатушене и, че не е този гладък път, който ни се искаше да бъде във всяко едно отношение на обществения живот, промените, които настанаха в моя професионален живот, който е малко над 30 години... ...сбъскал съм се с много неща, но мога да кажа, че през последните 2 десетилетия особено благоприятно се отрази отвореността, възможността за връзка с всички колеги от цял свят, това ни позволи изключително добра колаборация и най-вече квалификация – черпене на опит от най-добрите и взаимно опознаване на проблемите. С това постигаме изключително лесни методи за преодоляване на пречките. Продължавам да съм оптимист просто защото нещата, може би малко бавно, но все пак се развиват положително.
Цялото интервю с доц. Добрин Константинов можете да чуете в звуковия файл.
