„В България всички болести се подценяват”
„Ампула адреналин спасява живот при алергични след ужилване”
Националната програма за ограничаване на хроничните незаразни болести като астмата и хроничната обструктивна белодробна болест е стигнала до задънена улица. Въпреки, че е била изготвена още преди година, тя не е реализирана, като една от причините за това е липсата на пари. Това обясни в интервю за Дарик радио един от създателите й, който завежда Клиниката по алергология в Александровската болница, проф. Васил Димитров. Медикът, който е един от най-добрите алерголози в България и е заместник-ректор на Медицинския университет в София, изрази надежда един ден въпросната програма да бъде „отупана от прахта” и приложена. Специалистът посочи като най-често алергично заболяване у нас – алергичната хрема, която обхващала между 18 и 20 % от населението. Един от основните проблеми на българина, според Димитров, е, че той счита, че може да се самолекува или да отлага ходенето при лекар до безкрайност.
Разширяваме с второ издание кампанията „Кои са най-добрите лекари в България?”, за да позволим на още медици да получат признанието на своите колеги. Вие смятате ли, че у нас българският лекар се уважава достатъчно?
Ако трябва да бъда честен, иска ми се да вярвам, че българският лекар се уважава достатъчно, макар че напоследък има и примери в обратната пососка. Готов съм да пренебрегна последното, което казах, защото всички ние работим именно, за да поддържаме реномето и името на българския лекар на високо ниво – това, което той заслужава.
Позовавайки се на статистиката, че всеки трети у нас е с алергия, кои са най-честитите алергични прояви за нашите ширини?
България не прави никакво изключение от останалия свят. Най-честото алергично заболяване е това на горните дихателни пътища – алергичната хрема или т.нар. алергичен ринит. Една статистика за нашата страна показва, че около 18 до 20 на сто от цялото население страда от алергичен ринит, което не ни отличава от Европа, където честотата е между 17 и 29 процента. Най-много до България се доближава Италия, където е между 17 и 18 на сто. Ако трябва да вървим към следващата честота, трябва да кажем, че атопичният дерматит е болест от 12 до 16 % в България. Следва бронхиалната астма, която у нас е около 9 %. Напоследък все повече се срещаме с известните остра и хронична уртикария, които зачестяват. Там проблемът е твърде сложен, тъй като при хроничната уртикария по-рядко се открива причината. Болният страда, причината трудно се открива, качеството на живот според някои статистики е влошено. Разбира се, има и други заболявания, с които се срещаме, това е анафилактичният шок, който е застрашаващо живота състояние. Също така не трябва да забравяме и наследствения оток, след който също може да настъпи смърт.
От Вашите думи разбирам, че не трябва изобщо да се подценяват алергиите. А подценяват ли се според Вас?
Ако трябва да говорим за България, всички болести се подценяват. Това е логично, тъй като българинът счита, че може да се самолекува или да отлага ходенето на лекар до безкрайност. Напоследък обаче съм с впечатление, че болните знаят какво представлява алергията, плашат се от това състояние и все по-често посещават специалисти. В дните, извън месец август, по коридорите на нашата клиника трудно може да се размине човек от чакащи пациенти.
Август по-чист ли е откъм алергии? Бушува ли в момента нещо?
Една от заблудите е, че алергичните болести са сезонни – тогава, когато цъфтят тревите и цветята. Вярно е, че има един пик в края на май и юни, но и през август, и през септември има поленови алергени. Това са храстите, плевелите, тръстиките. Да не забравяме един алерген, който го има целогодишно – кърлежът на домашния прах, който е във всеки дом. Него го има и през лятото, и през зимата, и през пролетта.
Една препоръка – как да действат алергични към ужилване от пчели ако инцидентът ги сполети, примерно, на вилата на село? Инжекция адреналин спасява ли животи?
Да. Ужилването от пчела е вид анафилактичен шок, който застрашава живота на хората. Разбира се, по-чести са тези ужилвания извън големите градове. Единственото поведение, което пациентът сам може да окаже спешно на себе си в този случай – това е именно адреналинът. Тук искам да отбележа, че дълго време в близките години доминираше едно погрешно становище, че инжектирането на кортикостероид, какъвто е примерно урбазонът, спасява живота на болния. Да, той може да го спаси, но има риск, тъй като той действа бавно. Доказано е, че смъртните случаи настъпват до първия час след ужилването, а кортикостероидът дори приложен венозно започва да действа след първия час. Затова адреналинът е средството. В света адреналинът се прилага под формата на т.нар автоинжектори или писалки, които от около две години за съжаление на нашия пазар липсват. Изчезнаха, вероятно тъй като пазарът е ограничен и цената им е висока. Сега, докато се уреди този внос, препоръчваме алергичният към жилещи насекоми да носи в себе си ампула адреналин, спринцовка и ножче за ампулата. В случай на инцидент, той трябва да изтегли 0.3 милилитра и да инжектира с къса игла през дрехите, на външната част на бедрото. След това, разбира се, да потърси лекарска помощ, тъй като инжектирането на адреналин е само първа помощ.
Сред авторите сте на програма за контрол и превенция на хроничните незаразни респираторни заболявания. Защо е необходима подобна програма за България?
Програмата беше завършена след 6-месечен неуморен труд. Имах честта да бъда председател на комисията, която правеше програмата. За съжаление, както доста неща, тя влезе в една задънена улица, въпреки многократните напомняния, че трябва да бъде осъществена. Разбирам съответните ведомства, има недостиг на пари. Така или иначе тази програма беше създадена, за да помага на хората. Включваше бронхиалната астма, която от тези бронхообструктивни болести е най-честата, включваше и хроничната обструктивна белодробна болест. Силно се надявам, че в даден момент ще бъде извадена, тя беше създадена през 2014-а година, ще бъде отупана от праха, ако трябва ще бъде осъвременена и приложена. Там бяхме посочили, разбира се доста оптимистично, източници на средства като спечеленото от емисията на въглеродния двуокис, както и спечеленото от акциза на тютюневите изделия.
Заговорихте за хроничната обструктивна белодробна болест и за астмата, достатъчно добре ли се контролират те към днешна дата?
България разполага с доста добри обучени специалисти по клинична алергология и пулмология. Така че, мисля, че те са много добре подготвени. Свидетелство за това е, че посещават европейските конгреси на Европейската академия и на Европейското респираторно общество, а също така и американските конгреси. Така че, грижата е много добра. Мога също да кажа, че и всички медикаменти, които се използват в света, са налични в България и е едно голямо постижение, че те с много малко изключение са 100% реимбурсирани от касата, което е заслуга именно на тези специалисти, които неуморно настояваха това да бъде направено така.
Кои са най-големите предизвикателства пред алерголозите към днешна дата?
Най-големите предизвикателства са това, което се прави по целия свят за диагностика и за лечение да бъде приложено и у нас. Преди малко повече от месец получих искане от директора на Александровска болница да направя списък на уникални за България методи за диагностика и лечение в Клиниката по клинична алергология. Едно от постиженията, което е осъществено вече в България, е лечението на тежката алергична астма с моноклонално антитяло срещу имуноглобулина, който е отговорен за алергичните страдания. Беше въведено лечение на тежката бронхиална астма с един препарат, който се прилагаше тогава за хронично обструктивна белодробна болест, а сега и за астма. Въведено е лечението на атопията (състоянието, което седи в основата на алергията) с подезична имунотерапия, което свежда до минимум риска от странични явления. В клиниката е въведено лечение пак на атопията с ускорена инжекционна имунотерапия, но не за няколко месеца, а за една, две седмици. Важен принос, който беше регистриран в последните години, е лечението на наследствения оток, едно рядко заболяване. Сега е модерно да се говори за лечението на редките заболявания, които доскоро неоснователно бяха подценявани. Не бива да пропускам и един метод, който е въведен в България, в тази клиника, за диагностика на възпалението на горните и долни дихателни пътища с измерване на температурата на издишания въздух. И това, че ежедневно се правят проби с различни алергенни медикаменти, е важна стъпка в диагностиката на алергичните страдания. Мисля, че поддържаме европейско и дори световно ниво в нашата област.
Има ли я надеждата, че един ден българското здравеопазване ще има кадри като Вас в лицето на тези, които днес са най-младите?
Това е нещото, което много ме интересува и с което сериозно се занимавам в последните години – да се създаде школа и да останат хора след нас. В момента в клиниката се обучават десет специализанти и това е моя гордост. Те изпълняват програмата за специализация, активно участват не само в теоретичния аспект на специалността, но и в практическата подготовка при леглото на болния. И смятам, че създаваме една добра школа след нас, защото съм убеден, че амалгамата от опит и младост ще доведе до бъдещото развитие и усъвършенстване на българското здравеопазване. Мисля, че има бъдеще българското здравеопазване.
Цялото интервю с проф. Васил Димитров можете да чуете в звуковия файл.
