„В образната диагностика при всеки пациент трябва да се правиш на Шерлок Холмс.”
„Позволявам си да извикам „ура”, когато разбера, че мой пациент е здрав.”
Българският пациент не чака да го заболи, за да се подложи на изследвания. Той чака да му мине болката. Това каза в предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио един от най-добрите специалисти по образна диагностика в България доц. Мартин Крупев. Медикът, който е част от Клиниката по образна диагностика в столичната Александровска болница, изтъкна, че Здравната каса заплаща много малка част от изследванията при образната диагностика и за съжаление към днешната дата все още пациентите трябва да вадят пари от джоба си.
Разширяваме кампанията „Кои са най-добрите лекари в България?” с второ издание. Чрез него искаме да позволим на още медици от столицата да получат признание сред своите колеги. Уважава ли се днес достатъчно българският лекар?
Според мен почти нищо не се уважава, включително и лекарската професия към днешна дата у нас.
Разкажете с какво всъщност се занимава образната диагностика. Казват, че тя е 50% от лечението, ако не и повече.
Тя не участва в такава значителна степен в лечението. Малък е процентът, може би. Не съм попадал на подобна статистика, но вероятно става въпрос за едноцифрен процент. При някои инвазивни образни изследвания, освен диагностика се преминава и към лечение, но в повечето случаи ние се занимаваме основно с поставяне на диагнози. След това пациентът отива в хирургия или вътрешна клиника, където се провежда съответното лечение. Лично за мен, не случайно се занимавам с тази специалност, е много интересно, защото с всеки следващ пациент, който влиза в кабинета, ти трябва да се правиш на Шерлок Холмс. Разбира се, ползваме и други методи, не само дедуктивния. Има динамика в работата. Днес минават 30 души, и ти всеки път трябва да измислиш какъв е точно проблемът при следващия човек, сблъскал се с проблеми в здравето си. Затова препоръчвам на всички млади колеги да специализират нашата професия, тя е много интересна. За добро или лошо, ако ме попитате какво е моето хоби, аз ще ви отговоря – образната диагностика.
Има ли я радостта в очите, когато съобщите щастливата новина на пациента?
Позволявам си дори пред колегите си да викам „ура” на глас, когато установя, че пациент, за когото се е предполагало, че е сериозно болен, на практика е здрав.
Умението да изживявате радостта с пациентите...
Мисля, че успявам.
Какъв процент от изследванията се покрива от НЗОК?
Сравнително малък. Здравната каса като монополист въвежда много рестриктивни правила и ограничава все още обхващането на голяма част от пациентите, които се нуждаят от образна диагностика. В резултат на това се налага пациентите сами да плащат изследванията си. Това е ситуацията към днешна дата.
Доц. Крупев, изследва ли се българският пациент профилактично или чака да го заболи?
Не, той не чака да го заболи, той чака да му мине болката. Това е тъжното в ситуацията. Профилактиката би била безкрайно разумна като поведение, на за съжаление у нас почти не се провежда. Не би била излишна малко повече здравна култура и не само здравна.
Вашите когели описват специалността „образна диагностика” като силно подценена. Има ли нещо вярно в думите им според Вас?
Зависи от нивото на подготовка и от компетентността на колегите. Тези от тях, които са над средното ниво, не само, че не я подценяват, но и я уважават. Уважението по някакъв начин би трябвало да има и финансово изражение. Има един виц по този повод: Рентгенолог в САЩ, затрупан от работа, седи пред 10 монитора. Чука се на вратата, влиза пациентка и пита колко струва една консултация. Без дори да отклони поглед към питащата жена, докторът отговаря – три въпроса – 600 долара, сега може да зададете втория си въпрос.
Истина ли е, че в България апаратурата ни за образна диагностика е повече, отколкото лекарите в тази специалност?
Моето лично мнение е категорично да. За съжаление нямаме подготвени специалисти, а тези, които се подготвят, са недостатъчни по отношение на работните места, които би трябвало да заемат.
Има ли я амбицията у младите към тази специалност?
Образната диагностика е атрактивна за хората на 20 или 25-годишна възраст. Може би се смята все още, че е престижно да си лекар в България и това е основната причина. С напредването на възрастта обаче интересът вече не е чак толкова голям и изпитваме сериозен глад за кадри. Не за вече обучени и формирани кадри, а за такива, които имат желание да се обучават.
Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Нищо друго не ми остава, освен да бъда оптимист. Само това ми остана, нищо друго.
