Причините за възникване на едно депресивно състояние са комплексни, но водеща роля тук имат генетичните фактори. Коментарът направи в предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио един от най-добрите психиатри в България д-р Стефан Кръстев. Специалистът, който практикува в Психиатричната клиника в столичната Александровска болница, допълни, че за една голяма част от психичните разстройства е характерно възникването им в млада възраст – между 20 и 30 години, което е доста неблагоприятно както за лечението, така и за развитието на самото състояние.
Намаляват ли пациентите в клиниката през летния сезон и ако да, има ли някакво обяснение за това?
Не, по-скоро е точно обратното. Нещата са доста относителни, но ние работим в един режим на пренатовареност от потока на пациенти. Може би има едно прекомерно търсене на клиниката и това също дава своя отпечатък. При мен, лично, не се създава впечатление за намаляване на пациентите или за намаляване на психичните разстройства. За съжаление е точно обратното.
Има ли всъщност връзка между депресията у хората и сезоните? Вероятно тя се дължи на големината на деня?
Депресията е една много широка диагностична категория и в една част от подвидовете на депресията съществуват и такъв вид състояния, които зависят от сезоните. Те дори са дефинирани като сезонни депресии, но това е една сравнително малка част от депресивните разстройства. Причините за възникване на едно депресивно състояние са комплексни, много зависят от психологичните обстоятелства и от социалните обстоятелства, но водеща роля тук имат генетичните фактори – индивидуалната чувствителност и предразположение към възникването на такъв вид разстройство.
Тоест, не придобитите, а генетичните?
Имат значение много фактори, но водещата роля остава на т. нар. ендогенни фактори, казано по-общо.
Спада ли възрастовата граница, д-р Кръстев, когато говорим за психични разстройства?
За съжаление, може би по-скоро се разширява. Едно от неприятните обстоятелства, с което се сблъскваме в нашата практика, е ранното начало на сериозните психични разстройства, при част, от които не може дори напълно да се помогне. За една голяма част от психичните разстройства е характерно възникването им в млада възраст – във възраст между 20 и 30 години, което при всички положения е доста неблагоприятно както за лечението, така и за развитието на самото състояние.
Все още ли съществува проблема с ненавременното търсене на помощ от страна на пациенти с психични проблеми?
Мисля, че да. Сблъскваме се с доста случаи, при които пациентите са имали прекалено много време да потърсят медицинска помощ, но не са го направили. Може би тук нещата са обусловени от много причини. Една от тях са предразсъдъците, така наречената стигма към психиатричното лечение, хората имат едно негативно преживяване ако трябва да потърсят психиатрична помощ. Другата причина е може би в системата, защото много често за лечението на пациенти, които са с психиатрична симптоматика, се ангажират колеги с друга специалност. Доста често се сблъскваме с такива случаи, когато пациентът късно е насочен към тесния специалист.
Д-р Кръстев може ли да се разграничи с няколко думи – кои от психичните заболявания изискват психологично лечение и кои – медикаментозно?
Идеалният вариант изисква комплексно лечение. Много важен момент е в определянето на терапевтичния план на всеки един случай да не се противопоставят психотерапията с медикаментозната терапия, а да се допълват. Трябва да се намери ролята на всеки един от тези подходи и на съответния етап от лечението да се прилага в пълния му капацитет.
Като говорим за психични проблеми у младите, можем ли да кажем, че е по-различно отпреди? Преди дни отново бяхме разтърсени от поредната нелепост – младежи да пребият 3-годишно момченце. Зачестиха ли подобни случаи или просто днес повече хора разбрираме за тях?
Тук съм почти съвсем сигурен за себе си, че случаят не е въпрос до увеличаване на такъв вид агресивно поведение, а е въпрос на медийна политика. Най-вероятно медийните средства имат афинитет към този вид информация и я изкарват на преден план, акцентира се върху това и се създава едно впечатление за разширяване на този вид агресивно поведение. В практиката обаче е точно обратното – сравнително рядко и дори много рядко се срещат такива случаи с подобно агресивно поведение. Дори тук ще си позволя по-критично отношение. Мисля, че това е един недостатък на едно медийно присъствие, когато се поставя толкова голям акцент върху подобни негативни обществени поведенчески прояви.
Има ли правило как да запазим психиката си по-дълго здрава? Достатъчно ли е да избягваме стреса?
Много голям въпрос. Не е възможно да избягваме стреса, той е в ежедневието ни и това е нещо съвсем естествено. По-важният въпрос е в подхода към проблемите, с които неизбежно се сблъскваме ежедневно. Много е важно да намерим такъв подход към проблемите, с който да не се претоварваме с излишен стрес и с излишно напрежение. Ако трябва най-общо да се посочат двата пътя, по които може да се постигне това – единият е чрез ефективно разрешаване на проблема, а ако това не е в нашите възможности, остава другият вариант – ефективното адаптиране към неразрешения проблем. Тоест, трябва да намерим тези умения в себе си, да можем да приемем нещо, с което не можем да се справим.
Започваме второ издание на нашата кампания „Кои са най-добрите лекари в България”. Искаме да дадем възможност на още медици в столицата да бъдат признати от своите колеги. Уверихме се в силата на колегиалността и уважението между лекарите, има ли обаче достатъчно уважение от страна на пациентите?
Това също е един взаимен процес, отношението между пациент и лекар. Аз, лично не мога да се оплача от лошо отношение на пациенти към клиниката, а е точно обратното. Смятам, че при подобни взаимоотношения винаги трябва да се даде предимство на пациента, защото все пак той е в една позиция, в която трябва да му се помогне, трябва да получи подкрепа. А, когато човек е в такова състояние, винаги може да реагира и не съвсем коректно.
И един обобщаващ ситуацията ни въпрос, с който завършвам, след всичко, с което сте се сблъскал през годините в българското здравеопазване, оставате ли оптимист за неговото бъдеще?
Определено оставам оптимист, тъй като познавам младите лекари, с които работим заедно. Чрез тях се създава впечатление и за новото поколение лекари. Ясно е, че обстоятелствата не са много привлекателни и много добри, но, познавайки младите хора, с които работя, оставам твърд оптимист.
Цялото интервю с д-р Стефан Кръстев можете да чуете в звуковия файл.
