За месец май Здравната каса не е изплатила на големите частни болници у нас сума от порядъка на 2 млн. лв. Това съобщи в интервю за Дарик изпълнителният директор на болница „Токуда” д-р Явор Дренски и добави, че само задълженията на касата към поверената му болница общо възлизат на 2 млн. 200 хил. лв. Според д-р Дренски Здравното министерство и Здравната каса прекрасно осъзнават колко е трудна ситуацията за лекари и пациенти, но трябва да се справят с една финансова рамка, спусната от хора, които не са в здравната система и не могат да почувстват проблема. Като гост на Следобедния блок, по повод второто издание на кампанията на Дарик „Кои са най-добрите лекари в България?”, д-р Дренски изтъкна като основни проблеми в сектора ниското финансиране, както и моделът, по който Здравната каса плаща, а именно – чрез клиничните пътеки. Според медика този модел не се променя, защото чрез клиничните пътеки може да се обслужват нездрави интереси и се дава възможност за лобизъм.
Д-р Дренски, медиците, работещи във болницата, която управлявате, представляват немалък процент от отличените в първото издание на кампанията, при което лекари от София, Пловдив и Варна посочиха тези от своите колеги, на които имат най-голямо доверие, и които приемат като най-добри. Как се отрази това в лекарската среда? От контакта ми с Ваши колеги разбрах, че е имало много приятен положителен отзвук?
Здравейте, първо искам да ви поздравя за тази инициатива. За втори път се провежда това нещо и се провежда точно в един момент, в който има много голямо напрежение в системата, с определено засилен негативизъм към изпълнителите на болнична помощ. И, връщайки се на въпроса, мога да кажа, че тази инициатива получи добър отзвук, тъй като колегите имаха възможността да видят къде се намират сред своите колеги от една страна, а от друга – се появи един мотив, който да ги стимулира да повишават качеството на извършваната от тях дейност.
Не мога и да не върна лентата малко назад, тогава, когато за първи път бе проведено гласуването. Как се прие тази идея от Вас и Вашите колеги – не пациенти да гласуват за лекари, не държавата, не определени организации, а самите лекари?
Това беше един много интересен и нетрадиционен подход, който постави лекарите наистина пред задачата напълно обективно да се опитат да оценят своите колеги, без да включват лични емоции и лични чувства, което всъщност е целта. Защото високият професионалист е този, който не позволява на нищо и на никого да се намеси в неговите отношения с пациента.
Сега ще превърнем в традиция постигнатото до момента, като дадем възможност лекари от столицата да номинират още свои колеги, смятате ли, че в България има още какво да се желае в отношението лекар – пациент и отношението пациент – лекар?
Идеята за предоставяне на качество, особено в сферата на здравеопазването, е, когато този, който предоставя услугата, се стреми непрекъснато да я подобрява. От тази гледна точка не бива да се успокояваме, че сме постигнали максималното в тези отношения. Да, има върху какво да се работи още много, особено в тази среда, която се опитва да нагнети от една страна мнение в пациента, че хората в белите престилки са лошите, а от друга страна – лекарите да могат да не са притискани от системата, а да са спокойни и да работят в синхрон с правилата.
Успявате ли да си опазите кадрите, д-р Дренски, и да ги задържите в България, много трудна задача, но сякаш не невъзможна?
Много трудна задача, която, може би покрай тази турболентност в здравеопазването, която се случва със започналата реформа ако можем да я наречем така, някак си се пропуска. Най-ценното в системата са високите професионалисти. Сега, когато те могат да отидат да работят навсякъде, защото ще бъдат ценени, е много притеснително да не се обръща внимание на това нещо. А, за да можем да задържим нашите лекари тук, ние трябва да им предоставим комфортни условия на труд, достойна оценка на резултатите и спокойствие при работа.
Вече две години и половина сте председател на Сдружението на частните болници, една организация, следейки която, смело казвам, че може да критикува тогава, когато е необходимо. Успявате ли да намерите общата позиция с общинските и с държавните лечебни заведения?
Априори всички болници имаме общ генезис – пациента – от тази гледна точка имаме много общи неща. Не обичам да се прави такова разделение, но все още се наслагва мнението, че частните болници са лошите. Не, ние сме болници, ние трябва да се грижим за пациента. И затова, в момента, в който виждаме, че от една страна е възпрепятствано качественото лечение, а от друга – възможността на лекаря да работи и да предостави своите знания и умения, то тогава интересите ни са не само общи, но ние сме едно цяло.
Отразяват ли се негативно върху пациенти и лекари в „Токуда” финансовите лимити, заложени в методиката за финансиране на болниците?
Определено се отразяват. Но тук искам да обърна внимание не само на финансовата страна. Отразяват се върху достъпа на лечение, върху свободата на избор от страна на пациента. Преди месец се направи пресконференция, на която гордост се каза – влязохме в лимитите на касата за месец май и преразход няма. Появиха се болници, горди, че са върнали пациенти. Тук има тежко недоразбиране. Не може пациент, който има нужда от лечение и бъде върнат от една болница, да се прибере вкъщи, няма такова нещо, той търси своето лечение. А от друга страна можете да се досетите в какво емоционално състояние е лекарят, когато трябва да каже на пациента – извинявай, но понеже свършиха лимитите, въпреки че операционната зала е празна, много те моля, ела след десет дни. Какъв риск поема този лекар, знаейки, че след десет дни може да е късно. Така че не бих казал, че тези лимити имат някакво положително отношение, напротив – те задълбочават проблема. За да изясним картинката напълно, ще кажа, че няма такова нещо като спестени пари или болници, вместили се в бюджетите. Просто Здравната каса не заплати извършена дейност. За частните болници говоря, по-големите от тях за май вече калкулираха над 2 млн. лв. неразплатена дейност. Да не говорим, че „Токуда” към този момент има над 2,2 млн. лв. незаплатени от касата. Но не бихме могли да затворим врати и не бихме си позволили да върнем пациент.
Интересен бе моментът с лимитите, Върховният административен съд дори застана на страната на лекарите и пациентите, вие като сдружение също бяхте много активни по този казус. Имахте ли някакъв контакт и разбиране от страна на Здравното министерство?
Разбирам колко е трудна позицията на мениджмънта на министерството и на касата. Те прекрасно осъзнават колко е трудно от другата страна. Същевременно обаче трябва да се справят и с финансова рамка, която за съжаление е спусната от хора, които не са вътре в системата и не могат да почувстват проблема. До този момент не се е появило ясно послание, че парите в системата не достигат, но и, че лимитирането няма да подобри нещата.
Виждате ли някакво решение на ситуацията? Може би актуализация на бюджета на касата, защото икономиите, както всички се убедихме, пораждат недоволство? Но то ще е само за тази година това решение.
Няколко са стъпките. Със сигурност трябва актуализация. Но не чуваме често думата „контрол”. Чуваме различни инструменти за административен натиск – здравна карта, лимити, но не се говори за контрол. А именно добрият контрол ще покаже къде изтичат средствата и ще даде възможност лошите болници да бъдат наказани, а съвестните – да продължат напред и да бъдат нормално заплатени.
А смятате ли, както повечето Ваши колеги, че просто трябват повече средства в здравеопазването, или сте защитник на тезата, че и тези са достатъчни ако се разпределят правилно?
Комбинация е. В една страна, в която само 4,2 % от брутния вътрешен продукт се отделят за здравеопазване, в една страна, в която 47 % от парите в здравеопазването се плащат от пациента, е ясно, че парите не достигат. От друга страна обаче клиничните пътеки не са най-добрият механизъм за справедливо разпределение на средства и за справедливо отчитане на разходи. И това ми е чудно на мен, защо не се продължат стъпките, които бяха предприети, и не се приложи система, избрана в развитите страни. Това е загадка за мен, защо пътеките бяха направени като преход към по-съвършената система към диагностично свързаните групи, но си останаха? Защото чрез пътеките могат да се обслужват нездрави интереси, лобизъм се прокрадва между тях.
Да отворим дума и за реформите или може би по-точно промените, които се опитват да се реализират в системата. Как гледате на понятия като сливане на болници и приватизация на болници, този вторник бяха приети на първо четене в Парламента? Въпреки че приватизацията, разбира се, остава под въпрос.
Една болница, която държи да предостави наистина комплексна услуга на своите пациенти, си има сключен договор с подизпълнител. И през цялото време обгрижва така че пациентът да получи услугата, а не да бъде препратен. Така че като идея, сливането на болници е добре, защото е много важно в една болница да се приложи мултидисциплинарен подход при лечението на пациента. По отношение на приватизирането на лечебните заведения – това е естествен процес, който дава възможност, когато държавата или общината не може да се грижи за дадена болница, да влезе частникът с неговите инструменти.
А какво мислите за здравна карта, която да ограничи разпространението на нови частни болници?
Това е много гореща тема. Сега, при всички положения, трябва да има някаква регулация. Въпросът е каква да бъде тя. Ако наистина мислим за пациента и искаме нещата да бъдат направени съвсем обективно, без да има възможност да се намеси субективизъм и без този инструмент за регулация да е попаднал в недобронамерени ръце и да бъде използван за разчистване на сметки, тогава би трябвало тази здравна карта да легне въз основата на напълно обективна информация. Такава съществува и министерството разполага с нея. Въпросът е да се избере правилната методология, въз основа, на която да бъде преценено кои болници какъв обем дейност правят и да се започне някаква регулация. Но тази регулация не би трябвало да е за един ден. Не може на сутринта да се събудим и да кажем – от днес вече имаме здравна карта и няма да правим нови болници. Защото една инвестиция от страна на създателите на тези болници е дълъг процес. И е несериозно някой, който е инвестирал, преди да отвори врати, да му кажат – дотук. Тоест, когато говорим за здравната карта, то нека тя легне на обективна информация, а не на решението на някакъв комитет, който се е събрал и нещо е разгледал. И нека се даде гратисен период, в който тези, които са инвестирали, да си приключат инвестициите и да се даде възможност пазарът сам да определи кое да остане и кое не.
Цялото интервю с изпълнителния директор на „Тодука” д-р Явор Дренски можете да чуете в звуковия файл.
