Хората възприемат 80% от заобикалящия ги свят с очите, едва 20 на сто са отредени за слух, мирис и други сетива. Това каза в интервю за предаването „Най-добрите лекари” един от най-добрите специалисти по очни болести в България доц. Иван Танев. Медикът, който е част от Клиниката и от Катедрата по офталмология в столичната Александровска болница, успокои, че очи не се развалят лесно. Въпреки това обаче доц. Танев е убеден, че дисплеите, с които са оборудвани днешните телевизори, монитори, таблети и телефони, не са безвредни, независимо от факта, че устройствата с кинескоп вече почти не се използват. Затова специалистът препоръчва – на всеки 50 мин. работа с екран, да поглеждаме за 10 или 15 минути през прозореца.
Вече обявихме началото на второто издание на нашето проучване „Кои са най-добрите лекари в България?”, с което искаме да дадем възможност утвърдилите се през последните години в столицата медици също да бъдат номинирани като такива от свои колеги. И тъй като правим всичко това с една добра дума за лекаря, според Вас в България липсва ли добрата дума за лекаря?
Благодаря за поканата. Мисля, че добрата дума за лекаря винаги стои, особено от пациентите. И, мисля, че това е нещо, заради, което продължаваме да практикуваме.
Да припомним коя е основната причина за слепота у нас?
Различни са. Принципно терминът „слепота” не е най-добрият, той е популярен. Има различни причини за намаляване на зрението. За наша радост обаче имаме възможности да предпазваме и връщаме зрение, което е по-интерестният фактор.
Тоест, тази необратимост не е вече 100-процентова?
Голяма част от настъпилото намаляване на зрението е лечимо. Може да се направи една добра превенция, може и да бъде възстановено. В част от нашата практика може да възстановим зрение до нива дори по-добри от изходните.
Добра новина за медицината, установи ли обаче тя слънчевата светлина ли е най-благоприятна за човешкото око?
Ние сме създадени така, че да ползваме слънчевата светлина, не сме настроени за нощни птици. Нощният живот е просто едно допълнение към нашите занимания. Принципно нашето око е направено да регистрира определен спектър, който в дневната светлина и основно там е насочен като свой пик. Всичко друго е направено за други видове на Земята. Ние малко сме се изхитрили да сме по-многобройни и заели най-голямо място, но все пак не сме най-важните.
Наскоро Ваш колега определи като мит твърденията, че телевизорът и компютърът развалят очите. Според него диоптрите ги раздава Господ и каквото е писано, ще стане, независимо колко телевизия гледаме и как си пазим очите. Съгласен ли сте донякъде с тезата?
И да, и не. Много трудно е винаги да се отговаря еднопосочно. Факт е, че тези неща, които са в момента като телевизор или компютър, са основно със светлинни панели – LED или истински TFT дисплеи, които работят на висок контраст. Принципно ние регистрираме нещата заради контраста, но осветеността на мястото, където се наблюдава, и мястото, където е поставен компютърът, са в пъти по-важни, отколкото радиацията, за която се говори. Тези екрани вече нямат радиация, те имат обаче висок контраст и изискват определи светлинни условия наоколо. Даже има някои телевизори с подцветка на рамката, не само за красота.
Значи твърдението, че откакто изчезнаха CRT мониторите и телевизорите – устройствата с кинескоп – и вече преминахме на нови технологии, няма опасност за очите ни, е лъжа?
Не се развалят толкова лесно нашите очи. По принцип от оптична гледна точка CRT дисплеите основно излъчват назад като кинескоп, а не толкова напред. Там е по-голям проблемът със скоростта на опресняване на картината. Там, ние работим в определени херци, и трябва да сме сигурни, че мониторът или телевизорът работи поне на 100 Hz.
Добре, телевизорите и мониторите, според Вас могат ли да увредят трайно окото или само го изморяват, след което то се възстановява?
Много интересен въпрос, тъй като към тази група бихме добавили и таблетите и нашите мобилни телефони, от които не откъсваме поглед, буквално. По принцип, когато фиксираме нещо, ние имаме значително по-рядка честота на мигане. И по този начин разстилането на слъзния филм е затруднено. Заради климатиците и топлото ни време то се изпарява много по-бързо. И се получава едно страдание на очната повърхност, което може да се избегне с поглед за известно време навън или с изкуствена сълза. Това е нещо, което помага много на хората, които работят в затворени помещения на компютър ежедневно. И още един аспект има – всички тези устройства работят на имитирана, на излъчвана светлина, а принципно нашето око е направено да работи на отразена светлина и гредайки тези дисплеи, сме поставени във висока степен на контраст. Затова е хубаво да се спазва една очна хигиена, с една малка почивка. На 50 минути работа пред екран е хубаво да се погледа за 10 или 15 минути навън.
Защото в крайна сметка всичко, което виждаме навън, е отразена светлина. Докато мониторите, лампите, крушките са излъчваема, за каквато не сме създадени, но към която сме се приспособили?
Да, ние сме ги създали тези източници и сме се изхитрили да ги ползваме.
Замени ли лазерът очилата и лещите, или засега е невъзможно?
Аз използвам много лазери. Аз съм второ поколение очен лекар, баща ми е проф. Танев, един от бащите на лазерите в България, не само за очна употреба, и сме доста обременени с лазера. Лазерът, който е за премахване на диоптри, е един от видовете, които ние прилагаме в нашата практика, и той има своето място. Преди две години видях един човека с най-голям диоптър, беше един китайски готвач с минус 40 диоптъра, огромно стъкло, но с много ниско зрение. Този човек все пак е един рекордьор и при него лазерът би бил напълно безпомощен. Лазерът, който е за премахване на диоптри, е най-сигурен в диапазоните от минус 7 до плюс 4 или 6 диоптъра, а със съпътстващи астигматизми – докъм 4 или 5 диоптъра.
Какво не знае още науката за човешкото око? Останало ли е нещо скрито в този сложен орган, днес, във второто десетилетие на 21-и век?
Аз работя с колеги от Германия, Гърция и Щатите, например, които ни приемат като абсолютно равни, дори в някои аспекти като иновативни. Защото българинът е свикнал непрекъснато да променя нещо и се опитваме да бъдем идеини. Но всичко е познато как върви, а същевременно има един огромен океан от неща, които не можем да кажем, че познаваме.
Тъй като споменахте, че много от очните заболявания вече са лечими, не Ви попитах кое е заболяването, което е необратимо в офталмологията?
Загубено око.
Тоест, всяко друго заболяване...
Имаме различни части на нашето око и различни заболявания, различни видове травми. Но близо 80% от заобикалящия ни свят ние го възприемаме с очите, това ни е доминантното сензорно средство.
А останалите 20%?
Те са слухови, мирисови, но нашият вид е направен да гледа и въобще ние принадлежим към този вид, създаден от природата, с разположени отпред очи за стереозрение, ние сме в този стереосвят. Почти няма жив организъм, който да няма светлочувствителен орган, дори той да не е доминантен. Затова страданията, които причиняват различни ситуации върху този орган, винаги са били предизвикателство и не познавам колега в областта, който да иска да се откаже. Та, 80% осезаваме с окото, въпреки, че останалото в определени ситуации, благодарение на мирис или на цвят, връща картини. Само един мирис може да Ви върне една любов назад.
Вашата специалност е интересна, защото изучава и работи върху един много сложен орган. Има ли, всъщност, оптика, създадена от човека, която за момента да е по усъвършенствана от окото?
Веднага ви отговарям – 36 000 бита на секунда обработка. Няма такава система засега, която може да се конкурира със зрителния анализатор. Имаме регистрация, обработка и анализ на изображението, което отсяваме, тоест ние никога не работим с един капацитет, той непрекъснато варира. Давам малък пример, ако отивате на работа в Дарик и идвате пеша, вие спокойно можете да дойдете без дори да забележите как сте дошли. Ако обаче на пътя Ви има една кофа за боклук, Вие веднага ще усетите, че има нещо различно. Очите започват да сканират, това е т.нар. свръхзрителна острота, една способност да се ориентираме в свят от прави линии, която ние вродена. Затова всяка промяна от тях причинява промяна и в обработката на инфорамиция. В противен случай би се затормозил анализаторът. Така че системата работи доста сложно.
Вие сте четвърто поколение лекар и второ офталмолог?
По отношение на медицинската практика в нашата фамилия съм обременен и по майка, и по баща, а и по съпруга, която също е обременена по майка и баща. Не е имало някакво влияние обезателно да стана лекар, но сигурно е имало значение с какво съм си играл като малък, като, например, медицинския шкаф на дядо ми.
Тук искам да Ви попитам как стоят нещата при желанието у младите, когато говорим за специалисти по очни болести?
Аз работя в Медицинския университет в София, където се срещаме с няколко групи млади специалисти – това са младите лекари преди специализация, както и специализантите, които са по-напреднали. Имам удоволствието да работя с млади хора, които са запалени от тази работа, заболели са от този вирус. Затова мисля, че има надежда.
Завършвам с един традиционен екзистенциален въпрос, след всичко, с което сте се сблъскал в системата, можете ли да кажете, че оставате оптимист за българското здравеопазване?
Може би няма да кажа някаква новост, но всички специалисти в нашата област, а и други, с които си комуникираме, понякога изпитват неразбиране от двигателните сили на здравеопазването. Все пак оставам оптимист.
Интервюто с доц. Иван Танев можете да чуете в звуковия файл.
