Ако средната продължителност на живота на болните с белодробна хипертония в Европа е 20 години, то у нас най-дълго пациент със заболяването е преживял 9 години след поставяне на диагнозата. Това съобщиха пациентски организации днес, в Световния ден за борба с пулмоналната хипертония.
Пулмоналната хипертония се изразява в стесняване на артериите, които снабдяват с кръв белите дробове. В резултат на това сърцето се уголемява, появяват се задух и отпадналост, а устните посиняват.
В България с болестта, при която често пациентите се нуждаят от трансплантация на бял дроб, са диагностицирани 130 души. Вероятно обаче броят на болните надминава 300, а една от причините за това е, че в страната липсва навременна диагностика на заболяването. Наталия Маева е диагностицирана с рядкото заболяване преди шест години. Днес тя се надява на белодробна трансплантация, която да спаси живота й:
„Лекарството ни е от Гърция, трябваше да се разделим със семеен имот, за да плащам терапията си. В рамките на една календарна година терапията струва 130 000 евро. Шеста година живея с него, чакам белодробна трансплантация. И се надявам това да се случи в близките месеци. Най-трудното в България за пациентите с пулмонална хипертония е, че нямат достъп до интравенозна терапия, която би им помогнала да имат по-добро качество на живот и по-висока преживяемост. Надявам се сегашното ръководство на здравното министерство да позволи употребата на такива препарати в България. Нещо положително е, че през февруари падна лимитът за лечение в чужбина, което дава шанс на пациенти, които имат нужда от белодробна трансплантация, която не се извършва в България, да бъдат трансплантирани в чужбина. Аз съм една от тях".
Днес в градинката на „Кристал" в столицата бе открита фотографската изложба „Сини устни", целта, на която е да повиши познанието на обществото за рядкото заболяване.
