Един милион души у нас страдат от някакъв проблем със ставите и една от причините за това е, че българинът започва да мисли за своите стави едва когато го заболят. Това каза пред Дарик един от най-добрите лекари, в специалност ортопедия и травматология, проф. Петър Тивчев. Специалистът изтъкна, че между 8 000 и 10 000 души у нас годишно си правят операция за смяна на стави, а сред причините за това са застаряването на населението и липсата на грижа за опорно-двигателния апарат. В рубриката „Най-добрите лекари” медикът посъветва – ако ние не сме достатъчно узрели, за да помислим навреме за този проблем, нека поне се поинтересуваме какво да направим за здравето на ставите на своите деца.
„Най-честите заболявания на опорно-двигателния апарат са ставните. Това е така, защото населението остарява. Ставните заболявания са характерни за напредналата възраст и това е една пандемия и една световно разпространена болест – артрозата. От друга страна съвременната цивилизация и напрегнатият начин на живот водят и до допълнителни проблеми с костите и със ставите. Ставните заболявания най-общо се делят на вродени и придобити. Вродените се дължат на различни промени, ставащи още в бременността, и се демонстрират непосредствено след раждането. Част от тях са генетично свързани, други пък нямат генетика. Тяхното коварство обаче се крие в това, че те предопределят по-нататъчния живот на индивида. Придобитите заболявания, както казах, те се дължат на възрастови промени или пък на травми,” посочи пред Дарик медикът.
Статистиката показва, че над 1 млн. българи имат ставни проблеми.
„България не прави изключение от стандарта на тази географска ширина. Има ясно подчертано райониране в света на честотата на ставните заболявания. Северът е по-уязвим, климатичните промени водят до промени в ставите. Южняците са пощадени. В нашите географски ширини това е цифрата, около 1 млн. души имат, може би не достатъчно демонстративно клинично изразени промени, но имат промени в ставите въобще,” каза още специалистът.
Той добави, че това, което най-много притеснява него и неговите колеги, е застаряването на населението у нас.
„То изключително много ни притеснява, основно по две линии. Едната е чисто медицинската, защото възрастният човек е най-често колекция на няколко болести и лекувайки ставата, ние се съобразяваме със сърдечно състояние, с бъбреци и т. н. Втората тежест на геронтологичната медицина, по начало е финансовата тежест. Това е тежестта на системата на здравеопазването, тъй като болестта на един такъв човек принуждава един от активните му роднини да се грижи за него. Освен това, честотата, големият брой такива пациенти, е значителна финансова тежест за здравните системи навсякъде по света. А знаете, особено в България, колко сме чувствителни на тема финансиране в здравеопазването,” добавя проф. Петър Тивчев.
„Ние се сещаме да мислим за ставите си, когато те ни заболят. Целият ни млад живот протича без всякаква мисъл за нашите стави. Но ако ние не сме узрели да мислим за тях, то родителите трябва да знаят какво да предприемат със своето дете. На първо място, това е физическото натоварване. Изграждането на детето с игра, но не с компютърна, а с такава на улицата или на игрището, предопледеля израстването на един по-здрав скелет, по-здрави стави, по-здрава мускулатура, която защитава ставите от натоварване. При такъв един индивид ставите ще остареят или ще се обадят много по-късно в живота, отколкото при един грациран тип, един кабинетен човек, който е далече от спорта. Естествено, има и професии, които амортизират ставите много повече. Има тежки физически работници, които са уязвими, има професионални спортисти, които са жертва на своите спортни успехи във ветеранска възраст,” изтъкна специалистът по ортопедия и травматология.
Операцията за смяна на естествена с изкуствена става е операцията на столетието, добавя медикът. Ежегодно в България между 8000 и 10 000 души се оперират за заместване на стави – тазобедрени, коленни, раменни и глезенни. Най-чести за България са операциите на тазобедрената става, но за света все по-чести стават тези на колянната става, казва още проф. Тивчев.
„По отношение на младите кадри, аз съм от хората, които виждат оптимизъм тук. Далеч съм от тези застаряващи професори и лекари, които казват – ние какви бяхме, а сега какви са. Напротив, новото поколение е много по-качествено, много по-грамотно и компютърно, и информационно. Може да следи световната практика. Аз имам чудесни млади колеги, много перспективни, моят заместник в „ИСУЛ”, синът ми в „Сердика,” моите асистенти, които са в „Полимед”, в „Токуда” и в „Доверие.” Имам щастието да имам много ученици и да им вярвам, защото те ежедневно се доказват и мога само да аплодирам успехите им,” посочва специалистът.
В коментар за системата на българското здравеопазване един от най-добрите специалисти по ортопедия и травматология в България заявява, че в света няма здравна система, която да е постигнала всичко.
„Що се отнася до българското здравеопазване като система, то има много подводни камъни. Това зависи, разбира се, от стандарта на живот в една страна, ние трябва да се съобразяваме в желанията си, да можем да балансираме и да въвеждаме това, което виждаме, че се прави в света, да можем да осигуряваме на учениците си път за развитие, всичко това е свързано с пари. Трезвомислещият човек трябва да се съобразява с възможностите на държавата си. Що се касае до това дали съм оптимист, професията ме е направила такъв. Един лекар ако е песимист, той не е лекар. Аз съм оптимист, народът ни е качествен, той ще излезе от тази ситуация,” завършва медикът.
Цялото интервю с проф. Петър Тивчев можете да чуете в звуковия файл.
