Човешкото хъркане е вторична проява на различни увреждания в организма и всякакви интервенции в устната кухина, които се предлагат като решение на проблема с хъркането, не помагат. При операции на хрущял в небцето, на сливиците или на носа, хъркането спира за шест месеца или най-много за една година, след което пак се появява. Това е мнението на един от най-добрите оториноларинголози в България, който има почти 50-годишен опит в специалността, проф. Георги Едрев. В интервю за предаването „Най-добрите лекари” по Дарик радио медикът обясни, че хъркането се дължи най-вече на проблеми като наднормено тегло, висок холестерол или на някакво сърдечно заболяване. За да се спре хъркането, трябва първо да се излекува това, което го причинява.
„По отношение на човешкото ухо мога да кажа, че Господ не е вложил голямо старание, когато го е правил. Не може на едно и също място да се сложи слухов апарат, вестибуларен апарат и лицев нерв. Хирургът, когато иска да направи добро на пациенти, все едно от тях може да повреди. Наистина, много сложно е да бъркаш в ухо. Просто, все едно в едно предверие или в едно антре да живеят две семейства. Нещо като комуналка става,” посочва специалистът.
Той добавя, че за последните 40 години основните заболявания на ухото са се променили.
„През 70-те години на миналия век, когато моята активна дейност беше в болница „Царица Йоанна – ИСУЛ”, главно се срещахме с хронични отити, с менингит, с мозъчни абсцеси. Сега обаче заболяванията са по-често подмолни. В децата се развива един т. нар. серозен среден отит – детето няма болки, няма висока температура обаче започва да недочува. Родителите първоначално мислят, че детето е разсеяно, и след една година този серозен отит така уврежда средното ухо, че вече се получава хроничен гноен отит. И тази появата на серозният среден отит в момента се дължи на факта, че прекалено много деца са с алергични прояви, а това е една форма на алергично възпаление в средното ухо. За неглижирането на алергичната хрема или т. нар. алергичния ринит до голяма степен имаме вина и ние, оториноларинголозите, алерголозите и педиатрите. Допреди 20 години ние нямахме тези научни познания върху същността на алергията. По този начин много често пациенти с алергичен ринит се приемаха с диагнози като синузит, лежаха в болници с лечение на антибиотици. Алергичните ринити са един голям бич в момента. В 25 % от случаите те се усложняват с полипи и бронхиална астма,” уточнява пред Дарик проф. Едрев.
Опасен ли е шумът в ушите?
„В млада възраст шумът в ушите често се появява вследствие на вирусни инфекции, които минават и заминават през носоглътката, влизат в кръвта и оттам отиват във вътрешното ухо. Но това е по-редкият вариант на шум в ушите. По-честият вариант е при хора на възраст над 55 години, които имат шийна остеохондроза и в следствие на това, кръвоснабдяването в мозъчните тъкани и във вътрешното ухо се променя. От това се получава шумът в ушите,” информира УНГ специалистът.
Опасно ли е хъркането?
„Напоследък много се пише за хъркането, пише се, че от него едва ли не човек умира. Когато човек хърка, той има други причини за това – обикновено има наднормено тегло, има висок холестерол, има сърдечно заболяване – и той умира, примерно от сърцето, а не от хъркането. Така че ако човек се погрижи да реши останалите си проблеми, той ще спре да хърка. Хъркането е по-скоро вторична проява на други увреждания. И това – да се слагат в небцето хрущяли, да се подрязват сливиците, да се реже част от носа – тези интервенции помагат за около половин, до една година, след което хъркането се възстановява отново. За да се спре хъркането е нужно да се направи обстойно изследване за увреждания в човешкия организъм,” съветва медикът.
Проф. Георги Едрев е категоричен, че българското здравеопазване никога не е било по-добро, отколкото е сега.
„Идеите, че е било много добро по времето на социализма, са толкова смешни, че няма накъде. Тогава имаше организация на здравеопазването, но нямаше здравеопазване. Ние нямахме един апарат, с който да поставим точна диагноза, болните си лежаха по цял месец не да се лекуват, а да се отглеждат в болниците зимно време на топло, и с това се смяташе, че болниците са били в добро състояние. Сега, напротив, вкараха се много апарати, вкараха се много иновации, идват от други страни хора, които оперират. Ми, представете през 80-те години на миналия век да дойде от Германия, Финландия или Дания хирург и да започне да прави операция тук. Това го нямаше въобще. Така че българското здравеопазване си върви по своя път и това е. Част от младите колеги избягаха, после ще се върнат, то винаги така става,” завършва един от най-добрите оториноларинголози в България.
Цялото интервю с проф. Георги Едрев можете да чуете в звуковия файл.
