70% от завършилите Медицинския университет в София през последната година са декларирали намерение да напуснат страната и да търсят реализация в чужбина. Това коментира в интервю за Дарик неврохирургът д-р Емануил Найденов от инициативата „Млади лекари за ново здравеопазване”.
Година по-рано мераклиите да емигрират след младите медици били 80%. Какво освен ниското заплащане гони завършилите доктори зад граница и каква пък е гледната точка на пациентите към днешния Световен ден на здравето?
Младите лекари признават, че е трудно да се спре излизането на техните колеги в чужбина, въпреки че отбелязват като положителни приетите промените в условията и реда за специализации в България.
„Има известен отлив на млади хора да учат медицина. Не говоря само за България, а и за чужбина. Този вакуум, който се създава в западните общества, съвсем естествено изсмуква нашите кадри. Дипломите са напълно конвертируеми, а заплащането е понякога десетки пъти по-високо. Но не само парите са тези, които гонят младите хора, а кариерното развитите, качеството на специализациите, апаратурното оборудване. Неща, които трябва едновременно да се променят, за да може този процент от 80 да стане 10-20 на сто”, коментира д-р Емануил Найденов.
Според д-р Найденов самата система е причина да се разруши доверието между лекари и пациенти, затова и той се надява да се даде път на младите в управлението на здравеопазването.
„Тази система последните 20 години на йота не се променил в посока, така че да започне да работи за нейните основни потребители - пациентите, и за лекарите, които работят в нея. Тя обслужваше една малка група от хора, които сега се също се опитват да яхнат реформите”, заяви той.
Барикади между лекуващи и лекувани не трябва да има, смята и Ангелина Бонева от Центъра за защита правата в здравеопазването.
„Няма ден, в който да чуя, че нещо няма, или даден медикамент няма, или достъп до лечение не може да се получи. Системата е лабиринт и всички го знаем. Барикади не трябва да има, едните трябва да си вършат работата, която са поели като призвание, а другите да проявяват уважение и търпимост, но не сляпа търпимост”, посочи Бонева.
Тя напомни, че здравеопазване без пациенти няма, а доверието може да се върне само ако има наказани за грешки, които струват човешки живот.
„Трябва справедливостта да влезе с пълна сила. За съжаление това не се случва и затова хората се чувстват сами в битката. А другите остават ненаказани. Винаги пожелавам едно нещо и за двата отбора: да няма няма. Да няма листа на чакащи, да няма неизяснени ситуации за пациента в неговата диагноза и лечение, да няма липса на медикаменти. А при лекарите да няма притискане до такава степен от обстоятелствата, в която да се загуби призванието, да се загуби всичко и да се чудят как от нищо да правят нещо”, заяви още тя.
