НОВИНИ

Проф. Силвия Чернинкова: Не трябва да се спестява ядрено-магнитен резонанс 31.07 16:33

Д-р Кристина Чачева: Иска ми се да се промени общуването лекар - пациент 20.07 18:14

Д-р Росица Кръстева: Второто мнение в онкологията дава спокойствие и на лекаря, и на пациента 20.07 17:35

Д-р Мария Русинова: Опасно е да се разменя майчина кърма 19.07 19:51

Доц. Илина Мичева: Лечението на хематологични заболявания отбеляза изключително голям скок през последните две години 13.07 14:03

Блокираха 62 лекарства заради опасна съставка 06.07 18:30

Проф. Боряна Делийска: Бирата е течен хляб 26.05 17:18

Новата здравна карта: Стара Загора, Ямбол и Пазарджик без урологични легла 23.05 15:35

Закриват половината легла в единствената у нас Клиника по андрология и урология? 14.05 19:14

Доц. Калева: Таласемията се среща по-често в Южна България 09.05 17:39

Още новини

Доц. Стефка Петрова: Здравословното хранене е въпрос на баланс

24.08 | 17:03

| Драгомир Симеонов

Интервю с с доц. Стефка Петрова, национален консултант по хранене и диететика

снимки: Sofia Photo Agency, Юлиана Николова

Дарик започна национална кампания "Най-добрите лекари в България". Тази инициатива се прави за първи път в България и чрез нея ви показваме най-добрите лекари, които работят в 39 специалности. Кампанията продължава с доц. Стефка Петрова, национален консултант по хранене и диететика.

Имате ли усещането, че храненето и диететиката дълго време бяха загърбвани, бяха изтласквани и стояха настрани в медицината изобщо, а човек се сещаше за тях, когато закъса истински?

Да, абсолютно сте прав. Въпросите за храненето станаха много по-популярни през последните десетина години, тъй като се установи, че в България това е много сериозен проблем. Не само в България, разбира се, има проблеми с храненето и свързаните с него здравни проблеми, каквито са хроничните и неинфекциозни заболявания, сърдечно-съдовите, голяма част от раковите заболявания, диабетът, наднорменото тегло. Те станаха много сериозен здравен проблем и това накара медицинските специалисти и хората, които правят здравната политика да се обърнат към решаване на проблемите с храненето и мисля, че хората станаха по-информирани. Те започнаха да се интересуват от храните, от това как трябва да се хранят, даже политиката в областта на земеделието и храните стана по-обърната към принципите на здравословното хранене. Европейският съюз има като много сериозен приоритет - храненето, затлъстяването. Зададоха се и международни програми, платформи, стратегии, които неминуемо дадоха отражение върху политиката на страните-членки на ЕС.

Имате ли понякога усещането, че като толкова динамично развиваща се сфера храненето и диететиката изживява някои вътрешни сблъсъци - кое е по-правилно, коя форма на правилно хранене е по-добра за сметка на друга, да се избягват ли едни храни изобщо или те все пак да влизат в менюто? Общо взето балансът все още се търси, няма като че ли универсална система на правилно хранене. Какво е Вашето мнение?

Няма, разбира се и не може да има, защото принципите на здравословното хранене се реализират по различен начин в различните страни и в зависимост от националния модел на хранене. Освен това храненето е много добър бизнес за някои хора и психологията на човека е такава, че един хранителен проблем колкото по-сложно се реши, с по-интересни подходи, толкова повече внимание предизвиква в пациентите. Така че хората, които предизвикват интерес са такива, даже неспециалисти по хранене, но обърнали се към този бизнес и предлагат някаква специална диета, която обявяват, че е чудодейна, че е магическа. Особено напоследък индустрията се обърна към т.нар. хранителни добавки, създадоха се "магически хапчета" за отслабване, включително на определени места. С определени хапчета можете да си намалите талията, бедрата. Няма универсална диета и е важно да се спазват едни основни принципи. Здравословното хранене не означава изключване на определени храни, то е въпрос на баланс - доколко често едни храни ще бъдат консумирани, доколко те ще присъстват в храненето, а други ще бъдат избягвани. Ние не забраняваме даже и храните, за които е доказано, че имат нездравословен ефект - например високомазните храни. Това не означава, че никога няма да хапнеш сланина, но важното е дали това е храна, която присъства ежедневно, дали това е храна, която наистина допринася най-съществено за вноса на мазнини чрез храната. Така че балансираното хранене не случайно се нарича здравословно.

Каква е най-често срещаната грешка, която откривате да правят хората, които искат да се отдадат на правилното хранене, включително и във Вашата собствена практика? Къде се греши най-често, какви митове съществуват?

Митовете са много в областта на храненето и непрекъснато се променят по характер. В един период излиза едно на мода, в следващ период се отхвърля. Даже в България като че ли излезе на мода нещо, което е абсурдно като идея и това е слънцеядството. Аз преди няколко дни излизах по една от телевизиите да говоря по този въпрос. Слънцеядството е да се храниш от слънцето. Има даже един наш българин, който претендира, че в продължение на две години въобще не се е хранил, а е получавал енергията си като се е взирал в слънцето - един час сутрин, веднага след изгрев и един час преди залез на слънцето и тази слънчева енергия, виждате ли, се трансформирала в хранителна енергия и той пиел само малко течности. Така две години не бил се хранил. Излизат някакви абсурдни идеи. В България напоследък доста се разпространяват диети, които могат да бъдат вредни, както беше тази на Пиер Дюкан, която в никакъв случай не беше толкова известна в родината си Франция, както в България и някои други страни, които сега навлизат в диетолечението. След това вегетарианство намира все повече почва, като аз в никакъв случай не съм против вегетарианството, особено това, което е разширеното вегетарианство, тоест изключват се червените меса, а се включват млякото и млечните продукти, както и рибата. Този вид разширено вегетарианство е вид хранене, което най-много се доближава до препоръките за здравословно хранене. Може би сте чели по този въпрос, защото в интернет има много информация. Харвардския университет си има тяхна специфична пирамида за здравословно хранене, която е доста по-различна от тази, която е на Световната здравна организация, включително и на България. За тях червеното месо е чак на върха на пирамидата. Те препоръчват консумация на червено месо един-два пъти месечно, специално при възрастното население. Науката се променя, но трябва да се знаят някои основни правила и според мен е недопустимо лекари, които имат медицинско образование да практикуват и да лансират идеи, които могат да навредят на здравето. А принципите на здравословното хранене са доста елементарни и не толкова сложни за реализиране. Може би за това не са толкова популярни, всеки търси нещо по-специално и особено ако може по-бързо да стане. Ако може да гладуваме две седмици, да свалим за тези две седмици колкото се може повече килограми (поне 10), за да можем да отидем със стройна фигура на плажа. Всичко това реално с гладуване може и да се постигне, макар и не толкова бързо, но едно гладуване след време може да доведе до т.нар. "йо-йо ефект" и да се възвърнат килограмите, даже и повече. Това гладуване може да доведе до силни въздействия върху здравето, дехидратация на организма, нарушение на електролитния баланс. Има много последствия в резултат на истинското гладуване, въпреки че в България се прилага "меко гладуване", т.е. не се изключва напълно храненето, а се включват само сокове - плодови, зеленчукови, вода, чай. Така за две-три седмици хората много сериозно отслабват, но това не е начинът, защото това не променя хранителното поведение. Човек постепенно трябва да стигне до един постоянен модел, тогава може да задържи теглото си и това трябва да стане стъпка по стъпка. Вие сигурно знаете, че в САЩ проблемът с теглото и затлъстяването е наистина много сериозен. Проучванията показаха, че основният фактор е големината на порцията, количеството на храната. През последните 20 години порцията на храните, които се предлагат, включително на хамбургерите, се е увеличила двойно и това е станало от комерсиална гледна точка и сега политиката е постепенно общественото хранене да намали порциите на храните и на напитките, които се предлагат в ресторантите, в столовете, в общественото хранене и наистина първата стъпка е количеството. Трябва да се започне с едно намаляване на количеството на храната и от там нататък да се промени моделът, да се включат повече плодове и зеленчуци, да са намалят мазнините, предимно за сметка на животинските, да се избягват пържените храни, да се избягват сладките храни. Лесно е да се каже, но не е лесно да се реализира и който има проблеми с наднорменото тегло знае, че не е лесно. В България не само наднорменото тегло е проблем, в България има много сериозен проблем с някои групи от населението по отношение на недостатъчния прием на витамини, на минерали. Ние имахме едно национално проучване на кърмачета и малки деца до 5-годишна възраст. Това беше национално проучване с представителна извадка от цялото население, както и от ромски дечица, деца с турска и етническа принадлежност и установихме много сериозен проблем по отношение на анемията. При нас честота на анемията при кърмачетата над 6 месеца се оказа много висока - над 40%, което поставя много сериозен проблем по отношение на захранването. Това означава, че хранителната плътност, съдържанието на желязо в захранващите храни не е достатъчно. След това означава, че и майките по време на бременността си имат анемия. Ние изследвахме и майките и се оказа, че около 29-30 процента от жените, които до шест месеца след бременността имат анемия, означава, че те са с изчерпани запаси и това води до раждането на деца с по-ниски запаси от желязо и оттам вече рискът за анемия е много по-голям. Така че анемията се оказа много сериозен проблем. Имаме и много нисък прием на фолиева киселина. Това е един много важен витамин за...

... началния стадий на бременността.

Да. Много колеги акушер-гинеколози вече информират майките наистина поне три месеца преди бременността трябва да се приема фолиева киселина като хранителна добавка, защото чрез храната е много трудно да се набави нужното количество фолиева киселина. То е значително по-голямо по време на бременността, а много често жените не знаят в първия месец, че са забременели, а точно тогава е критичният период за формирането на нервната тръба на фетуса, на плода. Така че трябва да се съветват жените от техните лични лекари, от акушер-гинеколозите, ако имат намерение да забременяват, да вземат няколко месеца фолиева киселина около 400 микрограма дневно.

Любопитно ми е, често пъти, когато съм чел за историята на специалисти по хранене и диететика, те са започнали да се занимават с това след преживян проблем, след нещо, което самите те е трябвало да излекуват в себе си и така са открили пътя. Какъв е вашият случай, кога открихте правилното хранене и диететиката?

Не съм имала собствен личен проблем, за да тръгна и да работят в тази област. Когато бях студентка, имах желание да стана специалист по очни болести и бях член на кръжока по очни болести, но по наше време не ни разпределяха по тази специалност, която искахме да работим, поради което аз бях разпределена в Карнобат в съвсем друга специалност и започнах да търся в София...

Това трябва да е било шок за един млад специалист - в началото да го разпределят не там където иска, където е сърцето му.

Не беше проблем, че бях разпределена в Карнобат, а защото аз много молих да бъда разпределена в очна клиника, но това не стана и тогава започнах да търся възможности да започна да специализирам очни болести. Не можах да намеря. Излезе една интересна аспирантура в областта на хранителната токсикология в Центъра по хигиена. Тогава той имаше много голям имидж, ръководеше се от академик Ташо Ташев, който наистина е световна величина в областта на храненето, на гастроентерологията. Започнах да се интересувам от този проблем, кандидатствах за тази докторантура, спечелих я и започнах всъщност с хранителна токсикология. Имах много интересна тема, която беше експериментална работа. Работих с плъхове, с мишки и чрез моята докторантура доказах, че в стомаха на животните може ин виво да се образува нитрозо-съединение, което има канцерогенни свойства, когато се приема едновременно нитрид и един пестицид, който има структура, създаваща риск за образуване на такова нитрозо-съединение. След това този пестицид беше забранен за внос в България и оттам нататък пък вече ми стана интересно да се занимавам с хранене и диететика, защото взех специалност, първата ми специалност е токсикология, втората - хранене и диететика. И започнах с профилактично хранене. Това беше една област, която проучваше възможността за намаляване на вредните ефекти на фактори на работната и околната среда чрез храни и оттам нататък вече продължих с храненето. Така че така се развиха при мен нещата. Но аз съм щастлива, че се занимавам с тази област, за мен работата е хоби, което е чист късмет.

С навлизането на правилното хранене, на диететиката започна да се появява и един друг подводен камък - орторексията. Това е желанието на всяка цена до такава степен да се храниш правилно, че да прекаляваш.

Абсолютно сте прав. Този ваш въпрос е повод да ви кажа няколко данни от наше последно проучване, което направихме с наши колеги педиатри, доц. Мая Константинова, която е еднодкринолог в педиатричната клиника в София, ни съдейства много активно. Направихме проучване в края на миналата и началото на тази година. Изследвахме около 5000 деца от първи до дванадесети клас. Освен свръхтеглото и затлъстяването, което се оказа, че продължава да се увеличава за съжаление през последните години, ние направихме за първи път проучване на проблемите на хранителното поведение. Използвахме валидиран тест на американската психиатрична асоциация и установихме, че при нас има сериозен проблем. Този тест приложихме на децата между 14 и 19 години и се оказа, че 20 процента от момичетата на тази възраст вече имат нарушение на хранителното поведение и 8 процента от момчетата, като 2 процента, включително от момичетата, което като се направи сметка колко са децата в тази възраст, това означава около 6000 деца от един до три пъти предизвикват самоповръщане след хранене, за да поддържат теглото си или вземат слабителни, диоретици, което наистина е много сериозен проблем. Анорексията се оказа много по-малък проблем, булимията е по-сериозният проблем, защото анорексията е свързана с много силно поднормено тегло и при нас това не се установи като сериозен проблем, но булимията наистина. И това е свързано с това широко разпространение за свръхтеглото и затлъстяването при децата.

© 2012 - 2015 Всички права запазени.