За периодична липса на инсулин, наблюдавана в края на всеки месец и в началото на следващия, сигнализираха Дарик пациенти с диабет. Флакони от въпросния хормон не могат да бъдат намерени в аптеките в определени дни и пациентите са принудени да си помагат взаимно, разменяйки си инсулин. Въпреки, че официално проблем с количествата няма, диабетиците подозират реекспорт на инсулин или от страна на самите аптеки, или нещо по-странно – реекспорт от страна на пациенти.
Противоречиво е мнението на пациентските организации по отношение на това откога датира проблемът и налице ли е изобщо такъв към момента. Според здравната каса липса на инсулин няма. Факт обаче, че тази седмица пациент, навярно не един, се затрудни в търсенето на ампула, макар и в центъра на София. Мариана Александрова от сдружение „Диабет и предиабет” не е изненадана от случилото се:
„Проблемът е от три години и се молим и борим за всеки човек. В Русе нямаха три седмици един от инсулините. Как ще стоиш три седмици без инсулин? Хората си пращат инсулини от София за Бургас, после от Русе до Дупница, после от Ихтиман до Пазарджик... И това се праща без температурен режим, тоест този инсулин може да се развали,” посочи Александрова.
Без да има доказателства за това, Христофор Маринчев, който представлява Българския диабетен алианс, има няколко теории по въпроса защо се стига до липса на инсулин, когато официално такава няма.
„Аптеката си калкулира количествата с пациентите. Така, на края на месеца, на базата на протоколите си прави отчет - Христофор - 10 флакона, Иван - 5 флакона и т.н. Стига до извода, че за другия месец ще й трябват 38 флакона и поръчва 38 флакона. Митко обаче решава следващия месец да си вземе инсулин точно от същата аптека. И, когато вземе 6 флакона, се получава недостиг от 6 флакона, защото те не са сметнати. Това е единият вариант. Другият е - някоя аптека да си е направила реекспорт. Пациентите, които отиват в тази аптека, се оказват без инсулин и започват да търсят по другите аптеки. Но, тъй като всяка аптека си е сметнала определен брой флакони, когато се появи допълнително търсене, и в нея инсулинът свършва. И така инсулинът започва да изчезва. В София не е толкова страшно, защото има много аптеки. Но, по селата, когато изчезне инсулинът, хората отиват в близкия град. Там обаче инсулин също няма, защото доставки за тях не са смятани. А, докато реагират, докато поръчат, докато дистрибуторът го докара, минават 2 или 3 дена. Но един диабетик без инсулин не може да чака толкова," обясни Маринчев.
Други пациенти ни разкриха още една практика. Със съдействието на лекар диабетик взима повече от необходимото му количество инсулин. Разликата се изнасяна зад граница, където цената на препарата е драстично по-висока.
