При рака на простатата симптоми няма. Когато това заболяване стане симптоматично, тогава нещата са много, много закъснели. Това информира в интервю за Дарик един от най-добрите уролози в България, който понастоящем е началник на Отделението по урология в столичната болница „Токуда”, д-р Калоян Давидов. Той допълни, че всеки мъж на възраст над 50 години трябва веднъж годишно да прави по един кръвен тест, за да се застрахова, че няма риск да развие рак на простатата.
Кои са най-честите проблеми, които водят пациентите при Вас? И кои – най-честите симптоми?
Старая се в практиката ни да няма „няма” – иначе казано – да няма област в урологията, с която да не се занимаваме. Няколко са основните насоки, в които имаме интерес и, за които много болни ни търсят. Това е бъбречно-каменната болест. С гордост мога да кажа, че сме в състояние да менажираме бъбречни камъни по цялото протежение на пикочоотделителната система – от бъбрека, през пикочопровода, до пикочния мехур и долните пикочни пътища, като използваме всички съвременни методи за хирургично лечение на тази болест и нейните усложнения. Другото поле за развитие, това е онкоурологията. В последните години, за щастие онкологичните процедури, които извършваме, са в над 80 % от случаите лапароскопски. Това означава, че ползваме малки отвори и процедурите се извършват с малки разрези и много малка оперативна травма. Тук е мястото да спомена, че лично аз не харесвам думата безкръвна операция. Лапароскопията не е безкръвна процедура, да пази Господ, но тя може да бъде много кървава. Тя обаче е изключително щадяща пациента и болните се възстановяват много бързо. Преди година имаше една изключително учудена млада жена, която каза – как махнахте бъбрека на баща ми заради тумор и казвате, че той може да си тръгне на четвъртия ден, а аз за секцио лежах една седмица? Беше мило да го чуя. Другата посока на нашата активност, това е хирургията за доброкачествено увеличение на простатната жлеза. Това е тази хирургия, която позволява на мъжете да имат своята добра струя на урината. Отново тук сме фокусирани върху ендоскопското лечение на увеличената простата, като техниката, която използваме, позволява от много години да не се съобразяваме с размера на простата, а всъщност да менажираме ендоскопски дори простати с екстремно големи размери. Разбира се, това, с което се гордеем, е лапароскопската хирургия за рак на простатната жлеза, което ни нарежда със стандарта на грижи, който има в цивилизования свят. Изкачихме първоначалната си крива на обучение. Казвам, че е първоначална, защото един хирург престава да бъде хирург, когато забрави, че е в кривата си на обучение.
Ракът на простатата ли е водещ сред причините за смъртност, когато говорим за заболявания от Вашата специалност? Какво е хубаво да се знае тук от пациентите?
В моята специалност категорично това е водещата причина за смърт. Ракът на простата е втори по честота след белодробния карцином. Лошата новина е, че това заболяване е изключително често. Добрата е, че е лечимо ако бъде диагностицирано навреме. Просто всеки мъж от бялата раса, навършил 50-годишна възраст, трябва да направи един кръвен тест – тъканен маркер за простатата. Повишаването на този маркер обръща вниманието на специалистите в това да търсим рака на простатата.
Симптоми има ли тук?
За съжаление не. Когато ракът на простатата стане симптоматичен, тогава нещата са много, много закъснели. Иначе, когато имаме съмнение, вече сме в състояние да не извършваме понякога ненужни биопсии на простатата. Това, което правим, е ЯМР с контраст, който ни дава отговор на въпроса има ли лошо място в простатата и къде е то. Нерядко ракът тук е малък, с размери на 3 или 4 мм и всъщност ако извършваме биопсия, можем много лесно да го пропуснем. Не така обаче стоят нещата при ядрено-магнитния резонанс.
Достигна до мен информацията, че преди седмица сте се сертифицирал за работа с робот „Да Винчи”. Ще бъде ли въведен такъв скоро при Вас?
В урологичната практика в България вече има два робота в две уважавани институции. Искрено се надявам в скоро време да бъде инсталиран и при нас. Тук е мястото да спомена, че сертификат имам не само аз, но и двама от специализантите ми, с което съм изключително горд. И друго, което бих искал да спомена, е, че роботът не върши хирургията. Той е инструмент, изключително прецизен, но инструмент. Категорично, устройството, което управлява робота и което води до резултатите, е живият човек.
Предвид оптимистичните думи, изречени от Вас, оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Ако не бях оптимист, сигурно щях да съм на няколко или повече часа полет оттук и да не съм се връщал от много отдавна. Първо, има изключително красиви неща, които ме държат тук като страната и близките ми. Това е едното, а второто е, че съм оптимист за българското здравеопазване, защото то може да се развива. Трудно е, предизвикателство е, но всеки прави своя избор. Има опция да стоим, да не вършим нищо и да се оплакваме. Има опция да се опитаме, да се провалим, но да продължим и накрая всъщност няма начин да не успеем.
Цялото интервю с д-р Калоян Давидов можете да чуете в звуковия файл.