„Наблюдаваме сериозно стихийно развитие на инвазивната кардиология, което се дължи на липсата на регулация.”
„Когато говорим за сърдечно-съдови заболявания, слабият пол е мъжкият.”
За последните 15 години смъртността от инфаркти у нас е спаднала 3 пъти. От 15 % през 2000 година, днес тя вече е под 5 на сто, каза пред Дарик един от най-добрите кардиолози в България доц. Божидар Финков. В рубриката „Най-добрите лекари” специалистът, който ръководи Клиниката по кардиология в столичната болница „Св. Анна”, допълни, че първите студени дни, на които станахме свидетели с настъпването на астрономическата есен, утежняват функционирането на сърдечно-съдовата дейност. За здраво сърце медикът препоръча физическа активност, позитивизъм, както и умерена консумация на храна. Кръвното ни налягане пък не трябва да надвишава границите 145 / 90 във всички части на денонощието.
„Естествено, казвам го с половин шега, но слабият пол е мъжкият, особено що се отнася до сърдечно-съдовите заболявания и това вече не е на шега. Жените започват да се изравняват по болест и болестност от някои заболявания, т.нар. „мъжки” в по-късна възраст, и когато падне тяхната хормонална защита. Така че, слабият пол са мъжете. Но първите студени дни и настъпването на астрономическата есен утежняват функционирането на сърдечно-съдовата дейност, защото изискванията към циркулацията при студено време са по-високи, поради повишената обмяна на веществата, с оглед на хемостазата на организма. Така че, ако едно сърце не е здраво и в нормални условия успява да компенсира всички затруднения, които биха могли да се появяват, то в условия на студ, както и при екстремна топлина, разбира се, това не успява да бъде постигнато в пълен смисъл на думата и симптомите се изострят, особено при пациенти, при които има исхемия, тези с коронарна болест, в известен смисъл и при хипертониците, както и при всички пациенти, които имат склонност към сърдечна недостатъчност,” посочва доц. Финков.
По отношение на острия инфаркт, специалистът е категоричен, че най-честият симптом е болката. Тя обаче може да се появи в различни области на тялото.
„Действително болката е най-трайният симптом на острия коронарен синдром, в частност и на инфаркта, но за съжаление болката не е само там, където хората очакват да е – в областта на сърцето, в гърдите и зад гръдната кост. Много често има болки към челюстите, има болки в гърба, към плешките, към лактите, към китките, даже на ръцете, които обикновено при инфаркта не винаги са свързани с физическо усилие и това трябва да се има предвид. Особено новопоявила се болка с подобна характеристика би трябвало да насочи вниманието за възможността да възниква инфаркт и най-вече ако тя е продължителна, повече от 20 минути. Така че, болката е наистина водещ симптом, разбира се, една не малка част от инфарктите протичат без болка, въобще нямат болка, най-често това е при диабетици. Също така има и други еквиваленти на болка, като гадене , повръщане, световъртеж, изпотяване. Въобще твърде многообразна е картината на един инфаркт, но все пак болката е най-честият симптом,” казва доц. Божидар Финков.
Най-важните съвети за здраво сърце, според кардиолога са:
„Човек трябва да е физически активен, емоционално позитивен , трябва да живее като цяло природосъобразно – да се храни умерено, да не прекалява с някои храни, за които е известно, че повишават холестерола и по този начин ускоряват развитието на коронарната атеросклероза. И преди всичко трябва да е внимателен и навреме на долавя най-леките симптоми, които подсказват, че нещо със сърцето не е в ред, защото даже и пълноценният начин на живот в една възраст се оказва недостатъчен. Психиката при всички положения играе роля, защото здравето е психично, телесно и социално благополучие на индивида, много е комплексно. Нормалните граници на кръвното налягане, например, при един млад и здрав човек са препоръчани в редица консенсуси и ръководства, в резултат на натрупан дългогодишен опит върху милиони хора. За практическите цели за познанието на един не медик, добре е да кажем, че то трябва да е по-ниско от 145/90 във всички части на деня,” добавя медикът.
Той уточнява, че бележим напредък в инвазивната кардиология, но развитието й е стихийно.
„По брой на катетеризационни лаборатории може би вече излязохме на първо място в Европа, на глава от населението имам предвид, докато по брой на изследвания сме някъде към средата или леко над средата. Това е състоянието сега. Разбира се, това още нищо не значи, тъй като важно е каква е продукцията – как ни е организирана работата, колко е ефективна и как е от гледна точка на своята икономическа ефективност, защото това са инвестирани пари, които трябва да дадат здраве накрая. В това отношение най-фрапантно е намаляването на смъртността от инфаркта за последните 10 години, която вече е под 5%, близка с тази в цивилизования свят, като се започва от 15 или някъде 12,13% в началото на 2000-а година. Това е сериозно постижение. От друга страна обаче има сериозно стихийно развитие на инвазивната кардиология, което се дължи на липса на регулация, защото тя е поставена в България само на пазарни условия, такива са механизмите. Има много места, по градове и окръзи, където са по 2, 3, както в София сигурно са 12 лаборатории, докато има други райони, където те са нула. Това може би ще бъде коригирано в близко бъдеще, пак на пазарен принцип. Говори се за прословутата здравна карта, която така или иначе не се прави още, може би тя е един от инструментите да се постигне по-равномерно разпределение на мощностите от гледна точка на апаратура, както и на кадрите,” казва още бившият здравен министър.
По въпроса дали остава оптимист за бъдещето на здравеопазването ни, доц. Финков казва:
„Оптимистът може да бъде разглеждан като инструктиран песимист. Мен няма кой да ме инструктира, затова мога да кажа, че при липса на инструкции по-скоро не съм много голям оптимист или ако звучи по-меко, съм умерен оптимист. Някак здравеопазването се постави на пазарни начела в много широк спектър от дейности, които са социално значими. Имам предвид даже инвазивната кардиология, онкологията, ортопедията, гастроентерологията, неврохирургията, това са тежки и сериозни дисциплини с много голямо социално значение на болестите, които третират. Все ми се струва, че трябва да се мобилизират механизми, които в държавата притежава, за да се направи все пак някаква регулация от гледна точка на равностойния достъп до медицинска помощ на по-широк кръг хора от населението и от друга страна за подобряване на качеството, тъй като не навсякъде то е достатъчно високо,” завършва медикът.
Цялото интервю с доц. Божидар Финков можете да чуете в звуковия файл.
