„При едно счупване на бедро, ако пациентът няма възможност да заплати импланта, резултатът е драматичен.”
„Проблемът с липсата на кадри е подценяван, но след 3 или 4 години наистина ще се чудим какво да правим.”
Пациенти продължават да доплащат големи суми за импланти, когато имат нужда от ортопедична операция. Здравната каса често не покрива подобни импланти, а клиничните пътеки, по които работят специалистите по ортопедия и травматология, са крайно недофинансирани. Това каза пред Дарик един от най-добрите лекари в тази специалност д-р Васил Яблански. Според медика, който ръководи Ортопедичното отделение в болница „Токуда”, предвид тази ситуация е съвсем нормално огромни държавни болници да отчитат негативни финансови резултати.
„Темата е много широка. От една страна касата не покрива или покрива съвсем частично имплантите, които използваме в нашата работа, а от друга страна т.нар клинични пътеки, по които работим ние, са драстично недофинансирани от Здравната каса. Може би за пореден път най-контрастиращо ще дам пример, че Здравната каса заплаща за една операция за поставяне на изкуствена става около 1280 лева, а за сравнение, една такава операция в западния свят е около 20 хил. евро. Така че, сами можете да си представите колко драстична е разликата. Аз се учудвам на недоумението защо огромни държавни болници или други структури са в негативен финансов баланс. Това е съвсем нормално, при недофинансиране на една услуга, която сме длъжни да изпълним за популацията, съвсем нормално е тези болници да вървят към негативен финансов резултат.
За ставите, там е планова хирургия, нещата там звучат най-малко драматично, тъй като пациентът поне има избор – това е планирана операция, той може сам да прецени има ли достатъчно средства, за да си я позволи. Докато, много е тъжна ситуацията при травматично болните. Като пример ще дам, че при една фрактура на бедро, пациентът трябва да заплати импланта, който ще бъде използван за фиксирането, и когато той няма достатъчно средства, резултатът е драматично лош. За жалост това е свързано и с качеството на предлаганата от нас услуга, защото здравеопазването е в сектора на услугите. По темата има много коментари, но за жалост усещането за безпомощност е много неприятно. Виждаме, че държавата се задъхва от редица други финансови тежести, няма да споменавам банкови системи, пенсии и всичко останало, но въпреки това бих искал да подчертая, че това поведение на държавата спрямо популацията подлежи на много остри критики. Въпреки тежкото финансово състояние, въпреки трудностите, които изпитваме, има световни здравни правила, които са дефинирани на една конференция на Световната здравна организация, където всички цивилизовани страни заявяват, че отговорност за популацията носи правителството, което управлява страната. Така че, ще призова управляващите да сложат акцент по тази тема,” казва д-р Васил Яблански.
Той припомня, че сезонът на травмите тепърва предстои.
„Това е зимният, леденият сезон. В тази връзка има даже много шеги с ортопедията – „всяка снежинка е стотинка” или „ счупеното носи щастие”, което е казано, естествено с добро чувство за хумор. Ако трябва да подредим травмите, през зимния сезон най-честите са счупванията или т.нар фрактурите. Статистически, най-често срещаната зона на счупванията, това е китката на ръката или т.нар. фрактура на типично място. Това е биомеханично свързано с ходенето и падането от високо, при което човек се опитва да се подпре с ръка и получава счупване в тази зона. На второ място през зимата са счупванията в областта на глезена, свързани със стъпване накриво, подхлъзване, подпиране. И не бива да забравяме травмите на колянната става, които не са счупвания, а в повечето случаи са скъсвания на менискуси, връзки и са свързани с едно вече много популярно хоби – това са ските и сноубордът. В този сезон, да не кажа всеки първи, но всеки втори софиянец в активна възраст практикува тези спортове. Счупване в областта на тазобедрената става е по-характерно за хората в трета възраст. То е свързано най-вече с остеопорозата, която е по-типична при жените, но има и при мъжете, и може да бъде получено дори без никакво усилие. При една изявена остоепороза има чести случаи на пациентки, които дори при завъртане в леглото могат да счупят тазобедрената става, поради липса на костно вещество,” твърди още един от най-добрите лекари в специалност ортопедия и травматология.
Като доста неприятно заболяване, което се развива в детска възраст, д-р Яблански описва сколиозата, свързана с изкривяване на гръбначния стълб.
„Така казано наблюдението на сколиоза дори звучи като нормално, понеже всеки свързва как в детските години са идвали да ги преглеждат в училище и са казвали – „ ето това дете е малко кривичко, то ще плува, другото ще прави нещо друго”. Истината обаче е, че това заболяване достига до нива, които могат да доведат едно дете до несъвместимост с живота или с функционирането на органи и системи. Лечението е комплексно, основно може да бъде разделено в две групи. Едното е неоперативно, другото е оперативно лечение. Неоперативното е свързано с проследяване на детето на чести визити, с упражняване на някои спортове, като плуване, с лечение с корсети. За жалост, когато изкривяването достигне по-висок градус, тогава е неизбежно предприемането на оперативното лечение. Относно причината, все още сколиозата се приема за идеопатично заболяване или заболяване, за което причината не е известна. Но в последните години се появява информация в световната литература, може би съвсем скоро и в българската литература ще се появат подобни резултати, че някои гени са отговорни за развитието на това заболяване.
Първите симптоми в детска възраст, говорим за детската сколиоза, това е деформацията, изкривяването. Това е първото нещо, което може да бъде забелязано. В повечето случаи го забелязват родителите на детето, но и в не редки случаи тази деформация я забелязват личните лекари, които само мога да поздравя, че съвсем отговорно следят децата при рутинните прегледи за наличие на малки изкривявания. Най-честите белези, които могат да бъдат забелязани от родителите, това са на първо място по-високият стоеж на едното рамо от другото. На второ място е промяна в линията на талията, от едната страна е по-издадена, отколкото от другата. Забелязват се също при носене на дрехи диспропорции – единият крачол е по-къс от другия или единият ръкав е по-къс от другия. Вече един път установена сколиозата, че е налична, нашите препоръки са децата да бъдат насочвани към ортопед, който да продължи да ги следи, и вече при наличие на прогресия във времето, съветвам колегите, които не се занимават с това заболяване, да насочват децата към центрове, където има екипи с по-голям опит в лечението на сколиоза. Има много публикации по темата, че плуването помага и наистина то е една универсална терапия, там почти няма промени, няма творчество. Докато лечението с рехабилитационни упражнения също е много ефективно, но там са субективните фактори като къде детето ще попадне, каква система използва рехабилитаторът, има ли той достатъчно опит по темата. Докато плуването е едно унифицирано мероприятие и това помага, особено за децата, които са от провинцията. При тях като им кажем - плувай, знаем, че ще се плува, както се плува в София. Докато ако кажем някой кинезитерапевт да работи с него в по-малък град, ще има силни затруднения,” добавя още д-р Васил Яблански.
Той признава, че не може да остане оптимист за бъдещето на здравната система.
„В медицината сме прагматични хора, базирани на логиката и доказателствата, но не виждам особено много такива, за да остана оптимист. За жалост, мога да кажа, че в последните години се сблъскваме основно с проблеми. На първо място, това е липсата на адекватно финансиране за лечението на болните, което води до по-лошо качество на самото здравеопазване. Знаете, голям е проблемът с това, че лекарите отиват да работят в чужбина. Той все още е подценяван, но аз мога да уверя обществеността, че в рамките на 3-4 години това толкова рязко и неочаквано ще излезе като проблем в публичното пространство, че наистина ще се чудим какво да правим. Мое наблюдение е, че всички млади лекари след като специализират моментално отиват в Германия, Швейцария или Англия и аз не виждам в какво можем да ги упрекнем. Всеки млад човек търси най-доброто място за развитието си, така че като цяло бих казал, че не съм оптимист, за да не използвам думата песимист,” завършва лекарят.
Цялото интервю с д-р Васил Яблански можете да чуете в звуковия файл.
