НОВИНИ

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха 20.10 17:00

Доц. Иван Димитров: Четенето намалява риска от Алцхаймер 18.10 16:51

Нови изисквания на властимащите обричат пациенти 13.10 19:30

Директорът на Фонда за лечение на деца упражнявал натиск върху родителите 13.10 19:23

Проф. Златислав Стоянов: Смяната на часовото време ни коства седмица за адаптация 11.10 17:28

Прекомерното изпотяване е вече лечимо 11.10 16:56

Джипита искат между 1 и 5 лв. за извинителна бележка 09.10 17:28

Методът термодиагностика или как с помощта на човешката топлина се откриват над 150 заболявания 06.10 18:23

Доц. Радосвета Андреева: Пълна упойка при зъболечение на деца - само по лекарска преценка 04.10 16:59

Болници връщат пациенти, а линейки пристигат за 80 минути - етичен или финансов е въпросът? 03.10 17:52

Още новини

Проф. Огнян Хаджийски: В клиничните пътеки не влизат нито медицинският труд, нито реалните цени на лекарствата

06.10 | 17:45

| Екип на Дарик

Снимка: Дарик радио

Проф. Огнян Хаджийски и Константин Вълков

В клиничните пътеки не влизат нито медицинският труд, нито реалните цени на лекарствата и на съвременните иновативни технологии, с които се оперират пациентите. Затова тези пътеки трябва да бъдат промерени, а медицинският труд – остойностен, каза пред Дарик един от най-добрите пластични хирурзи у нас проф. Огнян Хаджийски. Медикът, който управлява Клиниката по изгаряния в „Пирогов”, взе участие в „Размяна на вратовръзки”, един проект на Дарик и egoist.bg, който избира 25 мъже, оставили немалка следа в последните 25 години от българската история. Проф. Хаджийски разказа, че много млади лекари смятат пластичната хирургия за специалност, която се състои в поставяне на гърди и опъване на лице. Истината обаче е коренно различна, заради което немалко специализанти, потърсили обучение в клиниката, са си тръгнали след месец или два. Чуйте още за живота на един пластичен хирург с 47-годишен стаж и немалък административен поглед върху системата, в ролята си на заместник-председател на Българския лекарски съюз, разказва следващото интервю на Маринела Величкова и Константин Вълков.

Водата какво е за Вас?

В рамките на шегата за водата казваме, че е за миене, а не за пиене. Иначе, водата е продукт, без който не можем. Водата е нещо, което използваме вкъщи постоянно, водата е нещо, което използваме за лечението на нашите болни. Къпането с вода и сапун е едно от основните неща, когато трябва да се поддържа и чисти не само кожата, но и раната.

Кога Ви е било най-много страх по време на работа?

Не бих казал, че ме е било страх. Като млад лекар винаги е имало до мен някой по-възрастен, по-знаещ и по-можещ, който ми е помагал. Сега, на тези години вече не би трябвало да изпитвам страх.

А Вие на кого помагате сега?

Аз помагам на тези, които идват след мен, на тези, които ще ме сменят. Вече имаме добър млад екип от колеги, хора, току-що завършили. Не се притеснявам да приемам на работа млади хора без опит, защото тук можем да си ги моделираме по начин, по който ние искаме, по начин, по който тук се работи, както и по начин, по който тези хора след това ще изпълняват своите задължения.

Трудният случай от какво се обуславя – от степента на конкретното изгаряне или от психиката и волята на пациента?

Нещата са много комбинирани. Трудният случай се определя от това колко е тежка травмата при дадения пациент, обуславя се от това доколко са нашите възможности да помогнем на този човек. Може би, понякога трудността в даден случай се определя и от близките на пациентите. Това е така, защото те винаги смятат, че в техните искания са прави. Понякога, при неспасяеми изгаряния, трябва да обясняваме много добре защо се получава така, че имаме фатален край. Да, това са 20 или 30 души на преминаващите 2500 души годишно през изгарянията, но има такива случаи.

Може ли да определите най-труден случай?

Не. За мен труден случай няма, за мен има случаи, които изискват малко повече напрежение, които изискват малко повече за операции или пък малко повече лечение в реанимацията. Труден да речем е един пациент, който е 120 килограма и трябва да се обръща и да се превързва. При нас една такава превръзка трае два часа и то с екип, който знае как да работи. Тежкият пациент, отпуснат от една упойка, става още по-тежък и за жените в екипа правенето на превръзките технически е трудно.

Има ли значение дали пациентът е мъж или жена?

Това няма никакво значение. За мен има пациент. Обикновено студенти ме питат – как стана? Това как е станало мен не ме интересува. Това е проблем на прокуратура и на други органи. За мен е важното, че има едно поражение, което трябва да лекувам.

Как един млад човек решава да специализира в тази посока?

Аз ще започна по-назад в годините, когато нямахме голяма възможност да изберем къде да отидем и какво да работим, още повече аз като софиянец да остана в София – това беше абсурдна работа. Твърдо държах обаче да работя хирургия. И аз наистина започнах да работя като хирург. Като русенски зет най-близкото място до София беше Русе. В Русе имаше отделение по изгаряне. Нямаше много мераклии, тъй като изгарянето, както казах, е физически тежка работа. Всички изкаха да работят с по две пръсчета само, да вадят например апандисит. Аз, като млад човек с хъс и желание, не излизах от операционната и така започнах да работя с изгарянията. На мен ми допадаше и харесваше, защото изгарянето не е само хирургия. Изгарянето е реанимация, в която трябва да познаваш всички усложнения. За да бъдеш завършен специалист, трябва да знаеш всичките тези неща. В живота случайности няма.

Казвате, че подготвяте младо и ново поколение лекари, има ли го интересът към тази специалност? Казвам го, защото проектът ни „Най-добрите лекари” дава много богата картина за това кои са атрактивните за младите лекари специалности и кои не са. Струва ми се, че това, което Вие правите, не е от най-търсените от младите лекари специалности.

Има два вида атракции. Едната е да станеш добър специалист в дадена област, другата е да печелиш много. Няма да казвам коя специалност е с най-добро заплащане. Нашата специалност е пластична и естетична хирургия. Особено втората дума е много атрактивна и всеки смята, че тази специалност е поставяне на гърди и опъване на лице. Тази специалност обаче е един сбор от много специалности – изгаряния, травматизъм, реконструктивна хирургия, вродени аномалии и естетична хирургия. Така че, има хора, които идват тук с желанието и смятат, че тук само си взимаш парите и работиш, както в един център. Има такива, които идваха с такава нагласа и много бързо си отидоха, за месец или два. Има такива, които дойдоха тук и си взеха специалност. Аз съм шеф на комисията за взимане на специалност и мога да кажа, че ние сме захранили всички частни центрове в София и страната с добри специалисти по пластична хирургия, а и доста болници в Германия и Франция. Така че, имат желание хората, идват и работят. Неприятното е, когато видите човек или дете с изгорелите дрехи, жестоките рани и миризмата на опърлено. Колкото и тежка болест да има един човек, тя е вътре и не се вижда, а тук при нас се вижда. Но е страшно приятно да видиш този човек излекуван.

В личния Ви път досега, ако можете да промените едно нещо, какво бихте променили?

В професионалния личен план мисля, че съм извървял един добър път и бих го вървял докато мога. След петнайсетина дни правя 40 години в „Пирогов,” добавям още 7 преди това – един немалък трудов стаж, без нито един ден болничен, без нито един ден отсъствие от работа и без нито едно хапче. Това не е добре за фармацията. Бих променил начина на поведение на лечението като спешност на тези пациенти. Винаги виждаме, че това, което днес е добро, утре е изостанало. Гледам и неща, които съм публикувал и писал преди години, днес те вече са остарели.

Нито едно лекарство... А изгаряне като малък?

Имам спомен от изгаряне на плажа като студент. Изгарянето в очите на хората е различно. Но моят брат, който е инженер, преди години се обади и каза – майка ми изгоря страхотно, месото й виси. Пристигна майка му с едно изгаряне, заляла се с кафе и има един малък мехур... Така че, в очите на хората изгарянето е различно. За нас това е ежедневие и не ни плаши.

След 25 години какво искате да се случи във Вашата професия?

Аз бих променил генерално някои неща, ако бих могъл. Защото аз 25 години съм началник на този център тук... Сега, като заместник-председател на Лекарския съюз виждам нещата малко по-административно. Това, което би трябвало да се направи, е да се увеличи процентът от брутния вътрешен продукт, който се заделя за здравеопазване. Бих остойностил медицинския труд. За клиничните пътеки – аз съм работил и правил такива и знам какво е. Взимаме историите на заболяванията и документите на пациента и вътре смятаме – толкова хапчета, толкова изследвания, толкова операции, теглим чертата – цената е толкова. Договаряме се за една цена, извадена от историите на заболяването, но в същото време НЗОК ни дава по-друга цифра от това, което сме договорили заедно. Ето това е клиничната пътека. В нея не влиза нищо друго – нито медицинският труд, нито хотелските услуги, нито са коригирани цените на лекарствата, услугите или иновативните техники, които внедрихме. Това бих се опитал да променя. Електронното здравеопазване – бих направил всичко възможно това нещо да влезе по-бързо.

Какво не бихте променили?

Не знам дали не бих променил някоя нещо. Ние също сме пациенти. Не бих променил да има добро отношение между лекар и пациент. Нещата трябва да се гледат от едната и от другата страна.

Не може да няма някаква шега, свързана с Вашето малко име?

О, има и не само с моето. Първият шеф на този център е бил Ранев. Един от предишните шефове, който вече е пенсионер, е Въгленова. Аз работих с Пламен и сега съм Огнян. Ние затова се закачаме с моите колеги и приятели, че като идват тук, трябва да си измислят с какво име идват.

Интервюто с проф. Огнян Хаджийски можете да чуете ТУК.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.