НОВИНИ

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха 20.10 17:00

Доц. Иван Димитров: Четенето намалява риска от Алцхаймер 18.10 16:51

Нови изисквания на властимащите обричат пациенти 13.10 19:30

Директорът на Фонда за лечение на деца упражнявал натиск върху родителите 13.10 19:23

Проф. Златислав Стоянов: Смяната на часовото време ни коства седмица за адаптация 11.10 17:28

Прекомерното изпотяване е вече лечимо 11.10 16:56

Джипита искат между 1 и 5 лв. за извинителна бележка 09.10 17:28

Методът термодиагностика или как с помощта на човешката топлина се откриват над 150 заболявания 06.10 18:23

Проф. Огнян Хаджийски: В клиничните пътеки не влизат нито медицинският труд, нито реалните цени на лекарствата 06.10 17:45

Доц. Радосвета Андреева: Пълна упойка при зъболечение на деца - само по лекарска преценка 04.10 16:59

Още новини

Проф. Константа Тимчева: Ранната диагностика е основният проблем при нас, по-бедните страни

01.08 | 15:12

| Димитър Панев

Снимка: Дарик радио, архив

Проф. Константа Тимчева

Днес Дарик радио избра да Ви срещне с един от най-добрите лекари в специалност медицинска онкология. Гостът ни е проф. Константа Тимчева, понастоящем завеждащ Клиника по Медицинска онкология към столичната МБАЛ "Надежда". Проф. Тимчева е национален консултант по медицинска онкология, председател е на Българската Асоциация по медицинска Онкология. Членува в престижни международни асоциации и европейски бордове по различни туморни локализации. Специализирала е в Брюксел, лектор е на национални и международни форуми.

Що е медицинска онкология?

Това е тази част от онкологичната наука, която се занимава с лекарственото лечение на злокачествените тумори. Всъщност, това е най-младата медицинска специалност у нас. Тя съществува от 2007 година. От 2011 г. е включена в списъка на акредитираните в Европа медицински специалности. Преди пет години беше издаден и първият учебник по медицинска онкология. Специалистите в тази сфера са малко.

Разкажете за клиниката, в която работите, правите редица инициативи за подобряване на диагностиката на онкологични заболявания...

МБАЛ „Надежда,” в която работя малко повече от 3 години, е едно наистина райско кътче, в което има съвсем различна атмосфера в сравнение с другите лечебни заведения. Тя е частна болница, но няма нищо общо с това, което чувстваш, когато прекрачиш прага на една частна болница. Тук има духовност, топлота, усещане за сигурност и спокойствие. Колективът, с който работя, е всъщност част от стария ми екип, повечето от колегите са млади хора, много ерудирани с разностранни научни интереси. Така че съм много щастлива с това, може би за мен последно работно място. Една от поредните ни инициативи е от национално значение – създаден и одобрен от видни специалисти от цялата страна консенсус за съхраняване на фертилитета при болни с онкологични и автоимунни заболявания. Проблемът при нашите пациенти и тези с автоимунни заболявания е, че лечението, което се прилага, унищожава генетичния материал и превръща хората в инвалиди, ако ние не помислим за това предварително. Тоест, преди да започнем нашето лечение, ние се свързваме с колеги - гинеколози, специалисти по асистирана репродукция, които съхраняват яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони и този материал се използва след като приключим лечението. Това прави нашите пациенти абсолютно равностойни на всички здрави хора, защото няма по-голямо щастие от това да имаш поколение.

Този огромен детайл в лечението новост ли е за нашата страна?

Новост е. За нашата страна е новост. Редица европейски и западни страни имат такива национални консенсуси. При нас такъв не съществуваше, ние го създадохме, съвместно с колеги - специалисти по асистирана репродукция, ревматолози, хематолози, ендокринолози и други специалисти. Решихме, че трябва да има някакви правила, които да важат за цялата страна, да не са инициатива само на нашия център.

Преди месец се проведе Петата годишна научна конференция на Българската Асоциация по Медицинска Онкология, която оглавявате, с международно участие. Тя бе посветена на „Постиженията в диагностиката и лекарственото лечение на солидни злокачествени тумори – новости от ASCO 2017” Кои бяха акцентите и в какво се изразяват постиженията?

Ежегодно в началото на юни се провежда Световният конгрес по клинична онкология (ASCO). Обикновено това се случва в Америка, малко са специалистите, които могат да посетят на място това мащабно научно събитие. По традиция, в много страни по света се провежда т. нар. „пост ASCO” срещи, които запознават онкологичната общност с новостите, изнесени там. По време на този световен конгрес се изнасят най-новите данни, резултати от големи клинични международни проучвания с участието на хиляди болни. Тоест, това е насоката, която дават тези нови резултати в лечението на нашите болни, промените и новостите в него. Аз съм много щастлива, че успях да наложа тази годишна конференция като ежегодно събитие за България. Всъщност, ние винаги каним по няколко чуждестранни лектора. Тази година за беда те бяха само трима от петимата поканени, тъй като по различини лични причини двама не успяха да дойдат. Така или иначе обаче конференцията беше на много високо научно ниво. Изнесоха се новости в лечението на повечето солидни тумори. Радвам се, че в някои от големите клинични проучвания е участвала и България. Резултатите бяха изнесени, по отношение на тумори на млечната жлеза. Оказа се, че това, което се прилага в клиничното проучване, е много полезно и най-вероятно ще бъде въведено в клиничната практика и за в бъдеще. Новостите по отношение на лечението на белодробния карцином са много. Имунотерапията вече е  утвърдена като първа първа линия лечение, тоест – начална терапия преди химиотерапията. Доказа се, че резултатите по всички показатели са по-добри, в сравнение с химиотерапия. Разбира се, няма специфични маркери, по които да решим предварително кое лечение би било по-полезно за пациента. Така че, това е въпрос на бъдеще и ще се уточнят нещата. По отношение на хормоналните терапии имаше много нови неща, примерно – за възможностите за преодоляване на хормоналната резистентност, при карцином на млечната жлеза, при простатен карцином. Много нови неща имаше и за гинекологичните тумори. Всъщност, друг чуждестранен лектор ни запозна с перспективно лечение на болни с карцином на яйчника. Там, за една част от пациентите, при които има доказана мутация, се провежда т. нар. поддържащо лечение след проведена химеотерапия. То е в таблетна форма и е една чудесна поддържаща терапия, която гарантира ремисия на заболяването за продължителен период от време.

Защо, докторе, няма скрининг за белодробен рак? Доколкото съм запознат, въобще няма...

Да, въобще няма. Скринингът е едно скъпо удоволствие дори за богатите страни. Известно е, че той води до намаляване на смъртността. Борбата с тютюнопушенето също оказва влияние. Във високоразвитите страни, където се провежда скрининг, след 90-те години на миналия век кривите на смъртността вървят надолу. Просто изисква много средства организирането на един масов скрининг. Това е проблемът. Ранната диагностика е основният проблем при нас, по-бедните страни. Ако злокачествените тумори се откриваха по-рано, голям процент от тях биха били лечими.

Кои са предизвикателствата пред медицинските онколози днес?

Аз съм много щастлива, че твърде много млади хора се ориентират към тази специалност и новостите в нея ги привличат. Предизвикателствата са страшно много, тъй като тук говорим за проблемни заболявания. Като човек, който има десетилетия опит зад гърба си, помня каква беше прогнозата, например, при един болен с белодробен карцином. Тези хора просто нямаха шанс и живееха по няколко месеца. Сега обаче преживяемостта е от порядъка на години благодарение на новите методи на лечение. Въз основа на генетични изследвания се доказват съответни мутации, има нови видове терапии като таргетната, като имунотерапията които потискат туморния растеж. Това са най-новите неща с най-голямо отражение върху преживяемостта на болните. Наистина, това са скъпи терапии, но те се отнасят за една не много голяма част от болните. Специално таргетната терапия се прилага там, където има доказана определена мутация. Тоест, ако генетичното изследване покаже, че даденият пациент е подходящ за тази терапия, тогава вече той може да се подложи на съответното лечение. При имунитерапията пък се изследват едни рецептори, които, ако не се експресират над 50 процента, болните не са подходящи за тази терапия. Селекцията е прецизна и няма преразход. Нашето лечение поскъпва непрекъснато поради въвеждането на иновативни медикаменти и заради нарастващата заболеваемост.

Вашето послание към нашите читатели?

Смятам, че науката върви напред с много бързи темпове и, че нашата млада специалност жъне огромни успехи. Всеки ден се съобщават нови и нови научни открития, които разширяват възможностите за лечение. Това ни дава надежда. За нашите пациенти и за колегите, които се ориентират към тази специалност, смятам, че перспективата е много добра.

Цялото интервю с проф. Константа Тимчева можете да чуете в звуковия файл.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.