НОВИНИ

Проф. Анна-Мария Борисова в ефира на Дарик 15.12 20:10

Мъж почина в коридора на болницата в Първомай, баща му вини лекарите 13.12 18:19

Д-р Илиян Тодоров: Ваксините срещу грип не предпазват изцяло, намаляват рисковете и усложненията 13.12 16:00

Президентът Румен Радев наложи вето на мораториума за нови лекарства 08.12 18:00

Над 150 млади лекари се обучиха как да прилагат резултатите от научните изследвания 08.12 15:42

Проф. Коста Костов: Трябва да заличим последните 25 години и да започнем отначало 10.11 17:45

Доц. Иво Петров: Българите сме прекалено големи индивидуалисти и не сме научени да работим заедно 03.11 13:12

Д-р Мирослав Ненков не е получавал официално предложение да стане министър 01.11 10:12

Доц. Сашо Асьов: Хирургът се учи много повече от една усложнила се операция, отколкото от сто, протекли гладко 27.10 14:54

Здравната каса няма да плаща нови лекарства през 2018 година 27.10 11:52

Още новини

Проф. Силвия Чернинкова: Мозъчен инсулт може да премине единствено със смущения в зрението

13.06 | 16:21

| Димитър Панев

Снимка: Димитър Панев, Дарик радио

Проф. Силвия Чернинкова

Леки временни смущения в зрението могат да бъдат единственият симптом при инсулт. При тези пациенти не се наблюдава нито парализа, нито говорен дефект, нито изтръпване. По този начин те неглижират случилото се и не се лекуват, докато инсултът не удари втори път. Това разказа пред Дарик невроофталмологът проф. Силвия Чернинкова, като уточни, че е имала много подобни случаи в нейната практика. Затова съветът на специалиста от Клиниката по нервни болести в Александровската болница е – при смущения в зрението пациентите да се изследват, за да се установи причинителят.

Кои са най-честите причини за слепота в невроофталмологията?

Една от най-честите е атрофията на зрителния нерв. Тя може да се дължи на редица заболявания – възпаление, исхемия на нерва или пък бавно растящ тумов, който постепенно притиска зрителните пътища. Може също така да се дължи на някои наследствени невропатии, които се проявяват в ранна възраст, а понякога и в зряла.

Увреден зрителен нерв възстановява ли се?

Зависи, при някои заболявания, ако се започне навременно лечение, има много добри шансове почти за напълно възстановяване. Някои път обаче те протичат тежко, без да се повлияват от терапията. Много е индивидуално, но принципно зрителният нерв може да се увреди много сериозно и да се стигне до атрофия на нерва. Това значи, че е нарушена проводимостта на импулса, който преминава от ретината до мозъка. Даже има един афоризъм, че болният вижда не с окото си, а с мозъка си, и е точно така. Ще ви дам пример с т.нар. Синдром на корова слепота. Тя се дължи на процес, който се формира в двата дяла на мозъка. Това могат да бъдат инсулти, тумор, травматични лезии или възпалителни процеси. Те могат да доведат дори до абсолютна слепота, независимо, че очите са абсолютно нормални.

Как влияят 3D очилата на нашето здраве?

Зависи, и тук всичко е индивидуално. Става въпрос за временна употреба, не говорим за постоянна, тъй като това може да обремени много мозъка. При една краткотрайна, епизодична употреба, тези очила могат да не доведат до никакви оплаквания и никакви увреди. Честата им употреба обаче може при индивидуални случаи да доведе до зрителен дискомфорт, до главоболие и до подобни симптоми. В такива случаи не се препоръчва използването им. Болшинството от хората обаче нямат никакви оплаквания и аз не смятам, че тук има някаква опасност от трайна и сериозна увреда.

Започна ли българинът да се профилактира повече?

Нямам такива наблюдения. Все още българинът не се профилактира, което е много голям недостатък. Мисля, че това е дълг и на общопрактикуващите лекари. Те трябва по-активно да обяват, че всеки българин трябва да подлежи на профилактични прегледи в редица направления. Така че джипитата трябва да изиграят много голяма роля с популяризирането и с настойчивото търсене на пациентите си, когато говорим за профилактика. Не знам обаче това доколко се случва, не знам дали въобще се случва. А, това е най-важното.

В какъв стадий идват пациентите?

Понякога много късно. Говоря и като невролог, не само като офталмолог. Има заболявания, оплакванията, на които пациентът често може да подцени. А, те могат да бъдат симптом на много сериозно неврологично заболявание, като множествена склероза или инсулт. Например, един инсулт в басейна на задната мозъчна артерия може да протече единствено с дефект в зрителното поле. И нищо друго – няма парализи, няма говорни смущения.

Тоест, само със замъглено зрение?

Замъгленост в зрителното поле – дефект, който болният трудно ще дефинира. Той усеща, че нещо се случва със зрителните му функции и не може да дефинира какво точно е то. А, това може да бъде единствена проява на един мозъчен инсулт. И, ако човекът подцени този симптоми и не се изследва подробно с ЯМР или най-малкото със скенер на главния мозък, може да се пропусне една сериозна патология.

И какво се случва после?

Нищо не се случва – до следващия инсулт. Това е инсултно болен човек, който трябва да подлежи на терапия, на вторична профилактика, но той не го знае и лекарят му не го знае. Такива случаи съм имала много. Те идват чак месеци, дори и години след това. Усетили, че нещо се случва, но не посетили лекар. Аз откривам дефекта в зрителното поле. Правя, макар и постфактум ЯМР и се доказва стара исхемична зона, т.е. прекаран инсулт. Друг пример е един растящ доброкачествен тумор, при който болният подценява първите симптоми на зрителен дискомфорт. Лекарят изписва очила, а туморът прогресира. Например, един аденом на хипофизата. Особено, когато не е хормонално активен, той протича единствено със зрителни нарушения, нищо друго.

Тоест, проблеми със зрението да се диагностицират задължително?

Задължително. Трябва да се намери причината, защото тя може да е банална като необходимост от очила. Може обаче да се отнася и до сериозен проблем. И офталмолозите не познават и не са длъжни да познават неврологичната патология. Но, когато виждат, че нещо не е като трябва, очният лекар трябва да пренасочва пациентите към невролози или невроофталмолози и да бие барабана, че става въпрос за неясен за него проблем. Но, на първо място пациентът не трябва да подценява нито един от своите симптоми, дори да са най-незначителни. На второ място – общопрактикуващите лекари трябва да стимулират пациентите към решаване на техните проблеми. На трето място вече са специалистите, които трябва докрай да изяснят пациента, а да не го оставят изяснен диагностично наполовина. Тук говорим за много сериозна патология.

Оставате ли оптимист за родното здравеопазване?

Не знам. Просто вече не знам. Чакам да видя какво ще се случи. Мисля, че всички са наясно, че реформа не е направена. Здравеопазването се нуждае от реформа. Но, чакам да видя и чакам с надежда. Защото, ако загубим надежда, губим всичко.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.