НОВИНИ

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха 20.10 17:00

Доц. Иван Димитров: Четенето намалява риска от Алцхаймер 18.10 16:51

Нови изисквания на властимащите обричат пациенти 13.10 19:30

Директорът на Фонда за лечение на деца упражнявал натиск върху родителите 13.10 19:23

Проф. Златислав Стоянов: Смяната на часовото време ни коства седмица за адаптация 11.10 17:28

Прекомерното изпотяване е вече лечимо 11.10 16:56

Джипита искат между 1 и 5 лв. за извинителна бележка 09.10 17:28

Методът термодиагностика или как с помощта на човешката топлина се откриват над 150 заболявания 06.10 18:23

Проф. Огнян Хаджийски: В клиничните пътеки не влизат нито медицинският труд, нито реалните цени на лекарствата 06.10 17:45

Доц. Радосвета Андреева: Пълна упойка при зъболечение на деца - само по лекарска преценка 04.10 16:59

Още новини

Проф. Антон Тончев: Мозъкът не бива да остава без задачи

30.05 | 13:44

| Наталия Господинова

МУ Варна

Проф. Антон Тончев

Ученето и добрият сън влияят благотворно върху образуването на нови клетки в мозъка

Дегенерирането на мозъка може да бъде избегнато или поне забавено, ако постоянно му намираме работа. Той не бива да остава без задачи. Винаги след една цел, която има краен срок, трябва да следва нова. Това коментира във варненския ефир на Дарик проф. Антон Тончев от Катедрата по анатомия и ембриология към Медицински университет Варна. Сред рисковите фактори за дегенерация на мозъчните клетки са още високото кръвно налягане, повишената консумация на сол, стресът. Въпрос на дозиране е дали алкохолът може да бъде опасен, обясни професорът. Има изследвания, които доказват, че умерената употреба на червено вино има положителен ефект.

Смята се, е коефициентът на интелигентност на биологично ниво се дължи на образуването на нервни клетки преди раждането и формирането на достатъчен брой връзки между тях. При разстройства в тези процеси се наблюдават и вродени аномалии, посочи специалистът. Гениалността също може да бъде тълкувана като аномалия, тъй като е отклонение от нормата, добави той.

„Човешкият мозък е удивително нещо. Данните показват, че връзките между отделните региони и клетки в мозъка са много повече, отколкото се предполагаше. В миналото се считаше, че броят нервни клетки в мозъка е 100 милиарда - колкото са звездите от галактиката. Според новите изследвания те са около 80 милиарда. Но има поне още толкова клетки, които са слепващи. Те също крият тайни. Оказва се, че те също имат функции – да образуват нервни, освен че помагат за връзките между тях. Смята се, че всяка нервна се свързва с 1000 други”, обясни медикът.

При нормално функциониране на мозъка са активни различни части от него, а ние използваме малък процент. Голяма част остава неизползвана, но това не е добре проучено, добави той.

По думите на проф. Тончев в определени моменти ние ползваме различен процент от капацитета на мозъка, но той не надвишава 20.

Има данни, че обучението и научаването на нова информация стимулира образуването на нови нервни клетки. Добрият сън също влияе ползотворно.

Съществуват две мозъчни области, където могат да регенерират клетки. Единият център се намира близо до зони, които се увреждат при инсулт например. Другият регион се нарича хипокамп и има отношение към паметта. В него значителна част от клетките се обменят от налични стволови клетки. Той има отношение към запомняне на нови местоположения, посочи специалистът.

Търсят се механизми, които отговарят на въпроса как от една оплодена яйцеклетка може да се развие цял организъм, каза на свой ред в ефира на Дарик проф. Анастасия Стойкова от Макс Планк Институт по биофизична химия в Гьотинген, Германия. Според нея е нужно е да се изработи познание за механизми, които действат в определен период от развитието на ембриона. „Възрастният мозък може да регенерира – от десетина години знаем, че в две малки области има надежда за регенерация – част от големия мозък и областта, която отговаря за запомнянето. В тях с ниска скорост се образуват нови неврони. Целта е медицината да овладява механизми за засилване на скоростта, с която невроните се продуцират и да станат такива, които помагат за овладяване на определени заболявания.”, каза проф. Стойкова, която скоро гостува на Медицински университет Варна на симпозиум по неврогенеза.

Словесната памет е кодирана в кората на крайния мозък, там има данни за наличие на неразвити клетки. Не е доказано обаче, че те могат да образуват нови. Голямото образуване на нови клетки крие риска от загуба на стари спомени. Затова еволюцията се е погрижила да има механизъм да се потиснат процесите на регенерация, каза още проф. Антон Тончев.

Целият разговор с проф. Тончев и проф. Стойкова е в прикаченото аудио.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.