НОВИНИ

И в новия стандарт за спешна помощ - от 8 минути до 2 часа за линейка 04.08 17:23

Д-р Мирослав Ненков: 80% от повикванията на линейки по Черноморието не са спешни 04.08 12:02

Проф. Константа Тимчева: Ранната диагностика е основният проблем при нас, по-бедните страни 01.08 15:12

Директорът на Втора МБАЛ Стефан Узунов пред Дарик: 28.07 17:50

Проф. Тодор Кантарджиев: Имахме перфектна система за контрол на инфекциите, която целенасочено бе унищожена 27.07 14:55

Д-р Върбанов, психиатър: Нивото на щастие е константа, заложена в човека 26.07 17:35

Съществува огромен риск старозагорската болница да преустанови дейност 18.07 17:59

Обезлимитяването на определени болници още е само идеен проект 12.07 18:00

Проф. Камен Плочев е единственият кандидат за нов управител на НЗОК 12.07 17:53

Доц. Илия Тодоров: Масажите могат и да вредят 11.07 17:27

Още новини

Доц. Антон Славчев: Детските психиатри в България не са повече от 20 души

10.03 | 17:26

| Димитър Панев

Снимка: УМБАЛ Александровска

Доц. Антон Славчев

Детските психиатри в България са не повече от 20 души и в следващите години наистина ще се усети дефицитът на специалисти в областта. Това обяви в ефира на Дарик един от най-добрите детски психиатри доц. Антон Славчев, който понястоящем завежда Стационарното отделение на Клиниката по детско-юношеска психиатрия в столичната Александровска болница. Той допълни, че сред основните фактори за появата на агресия у хората са разводите, бързата смяна на ценностите в живота, както и честата промяна на правилата в образователната система, която се отразява негативно, както за учителите, така и за децата.

Увеличава ли се през последните години работата на детските психиатри или е константа?

Увеличава се, разбира се. Понякога сме принудени дори да връщаме деца, когато отделението е претоварено. Освен това в последните години, когато започна тази деинституционализацията в социалната сфера, тя също е причина, когато социални работници и служби не се справят с психологични и психиатрични проблеми на място, да се обръщат към клиниката.

Кое поражда агресията у децата?

Агресията е вградена в индивида за целите на оцеляването. Това е нещо, което носи всеки от нас, но не всеки проявява. Разбира се, склонността към проявяване на агресия е много строго индивидуална. Понякога за един индивид са необходими много сериозни провокиращи фактори, докато за други индивиди – причините, които могат да доведат до агресия, могат да бъдат крайно незначителни. В същото време процесите, които протичат в обществото, също не са без значение за появата на агресия и агресивно поведение. Доказано е за т.нар. дезинтегрирано общество, че при една широка дезинтеграция на обществото, случаите на агресията зачестяват. Кои обаче са белезите на дезинтегрираното общество? Това е едно общество, в което има много разводи и семейството не е вече онзи обединяващ и защитаващ индивида фактор. Това са ситуациите, в които има много бърза смяна на ценностите – когато има такава, човек загубва опорите, около които може да организира живота си. Освен това, дезинтегрираното общество е общество, при което има множество фондации, асоциации, партии, сдружения между членовете, на които обаче съществува една забележителна липса на кохезия. Тоест, съществуват такива организации, но между тях няма обединение на истински цели. Това са също така обществата, в които липсва ефективно лидерство, както и общества, в които възможностите за развлечения са ограничени. Тогава употребата на алкохол, дрогите и проституцията стават начин за развлечение. Съвсем отделен въпрос са социалните напрежения, които могат да възникнат в обществото. Най-важните области, които могат да доведат до агресивно поведение в индивидите, са социалните напрежения в три особено важни области – работата, училището и здравеопазването. Когато човек е неудовлетворен от работата си, на ограничено работно време, човек загубва усета за съвършенство и това води до гняв, който се измества към другите индивиди. В училището много често е нарушено съотношението между учители и ученици. Много често се налага ученици да се обучават в т.нар. слети часове. Честата промяна на правилата, в които се развива една образователна система, също води до напрежения и липса на опори, около които хората, работещи в тази сфера, могат да организират ежедневието си. Всичко това поражда недоволство, гняв и агресия и у обучаваните, и у обучителите. И едните, и другите рискуват или да бъдат уволнени или изключени, или пък да бъдат консултирани от психиатри. По същия начин общо взето стоят нещата и в здравеопазването – недостиг на средства, лоша организация, честа смяна на стандартите, неудовлетвореност и в пациентите, и в лекарите. Пациентите започват да се държат обвиняващо към лекарите, а лекарите – отбранително и отхвърлящо пациентите – това е началото на един порочен кръг, в който има и гняв, и агресия.

Кога агресията преминава в автоагресия?

При психично здравия човек това може да стане, когато след агресивен акт човек се усети виновен за това, което е направил. Защото човек може да прояви агресия чисто импулсивно – да го направи внезапно, без борба на мотиви. И, когато това се случи, човекът може да преживее тежко чувство за вина. Както се случи преди няколко дни – мъж убива жена си, след което се самоубива. В детската психиатрия обаче ние се срещаме с един по-различен тип автоагресия, който си е част от болестната картина на ранния детски аутизъм. Така че и при автоагресията може да има различни причини и тя може да се разглежда по различен начин в конкретните случаи.

Имаме ли достатъчно специалисти в областта на детската психиатрия?

Не. В България има дефицит на такива специалисти и за съжаление много от младите колеги недолюбват тази специалност просто, защото тя не е печеливша. Една голяма част от пациентите и семействата им, с които работим, са хора от не особено високите социални слоеве, без особено високи материални възможности. Това обаче не е най-важната страна на професията. Човек все пак работи, освен за да може да преживява, за да бъде и по някакъв начин социално оценен. Очевидно, че и детската психиатрия, и психиатрите за възрастни в съвремието не са от престижните професии. В България лекарите със специалност детска психиатрия са не повече от 20, ако не и по-малко. Така че в следващите години наистина ще се усети дефицитът на специалисти от областта.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

Иска ми се да остана. Малко трудно обаче намирам сили за оптимизъм, защото развитието на здравната система в крайна сметка се случва в контекста развитието на цялото общество – на икономиката, на организацията на обществото. Страната ни зависи от широките събития, които се случват по-близо или по-далече от нас. ...и всеки от нас усеща, че, казано по най-грубия начин, светът не върви към добро.

Цялото интервю с доц. Антон Славчев можете да чуете в звуковия файл.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.