НОВИНИ

Мъж почина в коридора на болницата в Първомай, баща му вини лекарите 13.12 18:19

Д-р Илиян Тодоров: Ваксините срещу грип не предпазват изцяло, намаляват рисковете и усложненията 13.12 16:00

Президентът Румен Радев наложи вето на мораториума за нови лекарства 08.12 18:00

Над 150 млади лекари се обучиха как да прилагат резултатите от научните изследвания 08.12 15:42

Проф. Коста Костов: Трябва да заличим последните 25 години и да започнем отначало 10.11 17:45

Доц. Иво Петров: Българите сме прекалено големи индивидуалисти и не сме научени да работим заедно 03.11 13:12

Д-р Мирослав Ненков не е получавал официално предложение да стане министър 01.11 10:12

Доц. Сашо Асьов: Хирургът се учи много повече от една усложнила се операция, отколкото от сто, протекли гладко 27.10 14:54

Здравната каса няма да плаща нови лекарства през 2018 година 27.10 11:52

Проф. Никола Владов: Не бих започнал здравната реформа по начина, по който я започнаха 20.10 17:00

Още новини

Д-р Радослав Славчев: Човешкото лице е един ансамбъл от структури, който не трябва да звучи фалшиво

01.03 | 16:26

| Димитър Панев

Снимка: Дарик радио

Д-р Радослав Славчев

Пластичните хирурзи трябва да могат да казват „не” за някои естетически операции, тъй като има една категория хора, чиито изисквания са толкова странни, че дори са комични. В този случай не говорим за потребност, а по-скоро за прищявка, каза в ефира на Дарик един от най-добрите лицево-челюстни хирурзи в България д-р Радослав Славчев. Медикът, който завежда дейност Лицево-челюстна хирургия в столичната болница „Токуда”, допълни, че специалистите в тази област у нас са малко от една страна, защото са малко местата, в които тази специалност се придобива, а от друга – защото патологията изисква апарати и консумативи, които в повечето от случаите са много скъпи и някои от държавните болници не могат да си ги позволят.

Що за специалност е лицево-челюстната хирургия?

Това е една композитна специалност, която е на границата между неврохирургия, офталмология, УНГ, стоматология и хирургия. Това са граничните зони, които влизат в самата специалност и тя ползва много голяма част от познанията в тези специалности, като същевременно създава и своя методология, характерна само за нея. Тази специалност се появява най-вече след Първата световна война, а още повече – след Втората световна война. Знаем, че войната е една травматична епидемия, която налага специфични действия в една много сложна зона, каквато е лицето на човека. Там са зрителни и слухови анализатори, дихателна дейност – всичко това прави тази зона изключително сложна, изключително трудна за действие и деликатна.

Какви причини налагат най-вече Вашите операции? И къде е естетиката тук?

Естетиката е немалка част от нашата дейност. Но истинската медицина и истинската хирургия в тази специалност е в областта на онкологията и най-интересната част е т.нар. реконструктивна хирургия на лицето. Това, може би, е най-голямото предизвикателство, защото наличието на толкова много сложни и разнообразни структури налага много специфичен подход. След като са преминали големи онкологични операции, след като е имало травма на лицето и са нанесени поражения, то те трябва да бъдат отстранени до състояние, в което човек да бъде като всички останали и да се социализира по най-добрия начин. Тъй като знаем, че лицето е тази зона от човешкото тяло, която го идентифицира като личност, то налага особен подход. Лицето не е просто очи, уши, вежди и нос, то е един ансамбъл от структури, който трябва да звучи с едно общо излъчване – индивидуалното излъчване на всеки човек. Това е философията на реконструктивната хирургия. Мога да я оприлича с джаза, когато става дума за импровизация в джаза. При реконструктивната хирургия не може да се каже прави първо това, после онова, тук нещата наистина са в импровизация, тъй като нищо не е стандартизирано. Винаги всеки пациент е индивидуален, когато говорим за реконструктивна хирургия.

А, когато говорим за естетическа хирургия, българските пациенти със завишени изисквания ли са?

Донякъде е така. По отношение на естетичната пластична хирургия също може да се погледне философски. Понякога това се налага, тъй като някои хора наистина имат нужда от това. Има обаче и една категория хора, които имат по-странни изисквания. Понякога дори се стига до комични ситуации. Това не е потребност, точната дума тук е прищявка, тъй като не е помислено защо, каква е причината, какъв е смисълът това да се прави. И тук е мястото на хирурга да погледне сериозно на нещата и, ако е необходимо и той прецени, да каже „не”. Това „не” понякога е много по-ползотворно, отколкото, ако се каже „да”. Така че такива желания се отправят от хора, които понякога не знаят всичко, но просто искат, чули са отнякъде... Много е странно, когато дойде една дама, която извади една снимка на певица или актриса и каже – искам да имам точно този нос.

Да, но това не е прическа във фризьорски салон, нали така?

Да, говорихме преди малко за ансамбъла. Този нос е за тази актриса и за нейното лице, защото там изглежда чудесно. Но този нос, поставен на лицето на друг човек, може да не изглежда така чудесно. Губи се ансамбълът. Някой започва да свири фалшиво. Втората цигулка свири фалшиво и се чудим защо на целия оркестър не му се получава.

Кои са основните причини за онкологичните заболявания, които третира лицево-челюстната хирургия?

Всичко, което ни обгражда... Никой не може да каже коя е точната причина за точно това онкологично заболяване. Причините обикновено са комплексни, но цялата среда, в която живеем, има връзка. Приемаме стреса, приемаме химическото замърсяване, приемаме радиоактивното замърсяване, приемаме шума, всяко едно от тези неща само по себе си допринася за увеличаването на онкологичните заболявания. Това наистина е вярно, че има тенденция за увеличаването им.

Какви са новите тенденции в областта на този тип хирургия?

Тенденцията е към преминаване на по-малко инвазивни оперативни методики. Тендециите също са в посока използване на нови апарати, които подпомагат нашата дейност и правят така, че възстановяването на пациента след съответните лицево-челюстни операции да става по-бързо.

Тогава на какво ниво е родната лицево-челюстна хирургия?

В страни като Франция, Германия, Англия, Япония, Австрия – там има традиция при тези специалности, която е доста по-дългосрочна от нашата. Въпреки че в близкото минало в България е имало доайени, които са били фигури в този вид хирургия. За съжаление, в един период от време, по най-различни причини, за които няма да говоря сега, стана така, че имаше доста нулеви години и броят на лицево-челюстните хирурзи достигна критичния минимум. Това влошава здравната помощ, която може да бъде оказана, и в същото време поради комерсиализацията на цялата медицинска дейност, младите колеги, които имат желание да се научат, не са поставени в ситуацията да дадат всичко от себе си, поради финансови и други причини. Разбира се, има места, в които се работи чудесно и нещата се правят, както е по световния стандарт. Има само световен стандарт, няма софийски, няма пловдивски, нито български. Стремежът е да се равняваме към този стандарт, а всичко друго са непълноценни желания.

А към настоящия момент достатъчен ли е броят на лицево-челюстните хирурзи?

Не е достатъчен. Местата, на които се придобива тази специалност, са малко. Голяма част от патологията изисква още по-голяма съоръженост с медицински апарати, които в много от случаите са скъпи и някои от държавните болници не могат да си ги позволяват. Това всичко води до едно леко изоставане по отношение на съоръжеността, в сравнение с нашите колеги от другите страни. Навсякъде обаче се правят усилия да се случи така, че нещата да бъдат близки до това, което ние желаем.

Оставате ли оптимист за българското здравеопазване?

По този въпрос аз имам мнение. Темата за здравеопазването се използва и политизира, с всяко едно правителство, с всеки един министър ние започваме отначало, което не води до добър резултат. Аз мисля, че здравеопазването трябва да бъде една национална стратегия. Тя трябва да бъде надпартийна и зададена за дълъг период от време. Тя не може да се случи за два месеца, нито за две години. Трябва да стане така, че независимо от смяна на политически сили, тя да има посока, която всички да следват, за да постигнем някакъв резултат. Това е по-мащабното мислене, иначе на парче, както започваме все отначало, няма да станат добри нещата.

Цялото интервю с д-р Радослав Славчев можете да чуете в звуковия файл.

Контакти © 2012 - 2015 Всички права запазени.