На прага на зимния сезон родителите трябва да са наясно, че ако децата им се разболеят, задължително трябва да изчакат поне пет дни – до седмица преди да дадат антибиотик. Проблемът с ненужното антибиотично лечение е характерен за нашата страна, но то може да бъде вредно, когато не е достатъчно мотивирано. Това припомни в ефира на Дарик един от най-добрите педиатри в България д-р Ирен Цочева. В предаването „Най-добрите лекари” специалистът от Клиниката по педиатрия в Александровската болница добави, че родителите трябва да свикнат с мисълта, че малките деца боледуват. Това е един естествен процес, който е нужен за да усъвършенства имунната система, твърди д-р Цочева.
Правим това интервю в момент, в който разширяваме с второ издание проучването „Кои са най-добрите лекари в България?”. Въпреки, че работите основно с деца, не мога да не ви попитам уважава ли българският пациент достатъчно българския медик?
На този въпрос е трудно да бъде отговорено. Аз имам впечатление, първо от работата на нашите колеги в Германия, където съм била на специализация. Там, смятам, че отношението към лекарите е по-различно. Там наистина пациентите показват по-голямо уважение към лекарите и това се забелязва още от първата среща с лекаря. Очевидно е, че е различен подходът от страна на пациенти, които идват от западните страни. Те се отнасят към нас с по-голямо внимание и търпение. Това сме го забелязвали неведнъж – начинът, по който се чука и се влиза в кабинета, начинът, по който се изговарят обръщенията, са различни. Не мисля обаче, че това се отнася до всички български пациенти. Просто то до голяма степен зависи и от самия лекар, ние трябва да си изградим имиджа и да подобрим отношението към нас, това е наша работа.
Доц. Цочева, с какви проблеми се сблъсквате най-често при малчуганите във Вашето ежедневие?
Моята тясна специалност е детската пулмология. Не само заради това огромна част от посещенията на децата при педиатри и при джипита са във връзка с остри инфекции на горни и долни дихателни пътища, особено в студения сезон. А ние сме специализирани в проследяването и лечението на деца с бронхиална астма, която не е рядкост по нашите ширини.
Тъй като сме в сезона, в който не липсват респираторни заболявания, има ли информация какъв процент от дихателните инфекции са причинени от вируси?
Смятаме, че болшинството инфекции, около 90 % от всички респираторни инфекции в този сезон са причинени от вируси. Тоест, огромна е честотата. И дори ние приемаме, че една инфекция е вирусна докато не установим и докажем противното.
Дайте съвет на родителите – кога да прибягват до антибиотик?
Проблемът с ненужното предписване на антибиотици съществува в световен мащаб. Интересно е, че той е характерен за южните страни като Испания, Гърция и България, за разлика от северните страни като Швеция, Холандия и Германия, където антибиотици се предписват много, много по-рядко. Аз съм противник на антибиотичното лечение, когато то не е достатъчно мотивирано. Както сама казах, инфекциите се предизвикват от вируси, а нито един антибиотик не е ефективен срещу вирусите. Така че дори да се получи усложнение, това, което със сигурност знаем е, че бактериалният причинител на усложнението ще е резистентен вече на тази група антибиотици, с които е започнато лечението.
Тоест, по-добре да се изчака?
Тоест е задължително родителите да изчакат поне 5 – 6, а може и 7 дни в някои случаи. Трябва да се проведат допълнителни изследвания и наистина да сме сигурни, че има нужда от антибиотично лечение, за да се предпише такова.
На каква възраст децата са най-чувствителни към инфекции и добре ли е да боледуват те?
Децата са най-чувствителни на инфекции в ранната детска възраст, когато имунитетът все още не е изграден. Те не само, че са най-чувствителни на тези инфекции, но те „трябва да ги преминат,” за да може да съзре техният имунитет и вече, когато станат по-големи – първокласници – да са много по-малко податливи. Така че родителите трябва да знаят, че децата боледуват. Те трябва да свикнат с този факт, колкото и неприятен да е той. Малките деца боледуват много по-често, отколкото по-големите и това е естествен процес.
Д-р Цочева, вероятно българската педиатрия е на много високо ниво, има ли го обаче желанието у младите към тази специалност, можем ли да сме спокойни, че един ден има кой да продължи щафетата на достойно ниво?
Труден въпрос. Тъй като всички млади лекари, желаещи да станат педиатри, всъщност минават през тази клиника, мога да кажа, че съм оптимист. При студентите не е голямо желанието, те са насочени към по-комерсиални специалности. Но след това, явно след няколко години опит и работа, при нас идват много добри млади лекари с голямо желание да се учат, затова съм оптимист, че в бъдеще ще имаме добри педиатри.
А оптимист ли сте за бъдещето на българското здравеопазване?
Самият факт, че съм в България, а не някъде другаде, означава, че съм оптимист, нали? Знам, че е трудно. По принцип здравеопазването има големи проблеми дори в развитите страни, така че няма как ние да нямаме проблеми. Мисля обаче, че ще успеем да ги превъзмогнем. Специално при децата ние правим всичко по силите си, за да можем да им осигурим адекватното лечение.
Цялото интервю с д-р Ирен Цочева можете да чуете в звуковия файл.
