Българският пациент с високо кръвно налягане, на въпроса в какви граници е то, много често отговаря, че не го е мерил. Много от пациентите с хипертония пък изобщо не я лекуват и не търсят медицинска помощ, тъй като дори не подозират за нея. Това изтъкна пред Дарик един от най-добрите лекари у нас, невроофталмологът проф. Силвия Чернинкова, която е част от Клиниката по нервни болести в столичната Александровска болница. Медикът припомни, че основните рискови фактори за коварните инсулти и инфаркти са високото кръвно, диабетът, тютюнопушенето, затлъстяването, както и сърдечните заболявания. Проблемът бил в това, че българинът не е свикнал да се профилактира и да се грижи за себе си, за да предотврати възникването на инфаркти и инсулти. Това е и основната причина те да са сравнително чести за нашата популация. При условие обаче, че съвременната медицина изобилства от лекарства срещу високо кръвно, е грехота пациентите да не го следят, смята медикът.
Тъй като сме в процес на разширяване с второ издание на кампанията на Дарик „Кои са най-добрите лекари в България?,” искам смело да Ви попитам вярвате ли, че във Вашата специалност има млади надежди, които един ден ще поемат по Вашите стъпки и ще ни позволяват отново да се гордеем с кадрите си и с медицината ни?
Ние трябва да бъде оптимисти. Просто сме задължени да мислим с хубаво за бъдещето, въпреки че сме свидетели на някои негативни тенденции, една от които е изтичането на млади лекари в чужбина. Ние губим много надежди, които биха могли да допринесат много за българското здравеопазване. Но да се надяваме, че това ще е един преходен процес, че голяма част от тях ще се върнат след време. Мисля, че това е задължение на нашите политици и държавници – да направят България привлекателно място не само за младите лекари, а изобщо за младите хора с интелектулаен потенциал, защото това прави една нация силна и перспекстивна – образованите и добре подготвени специалисти не само в областта на медицината. Така че, съм оптимист, въпреки тези негативни тенденции, на които съм свидетел в последните 5-10 години.
Някъде казвате, професоре, че си мечтаете множествената склероза един ден да не звучи като фатална диагноза. Можем ли с радост да кажем, че наближава този момент?
С годините все повече приближаваме този момент. Преди 20 години ситуацията беше съвършено различна. Диагнозата множествена склероза беше много фатална за болните. Това е едно хронично, инвалидизиращо заболяване, което неотклонно водеше до лош изход. С всяка следваща година обаче се откриват все повече нови препарати. Много от тях са в процес на проучване. Те вече са с много по-силен ефект по отношение на забавяне и модифициране на хода на болестта, съответно удължават живота на болните, отлагат инвалидизацията им. Денят, когато вече няма да е толкова стряскаща тази диагноза, когато ще постигнем реални, значителни успехи, аз мисля, че наближава.
Трябва ли да ни плаши повишеното очно налягане? Има хора, при които се установява такова, но твърдят, че проблеми със зрението нямат.
Повишено очно налягане може да се наблюдава и при напълно здрави индивиди, които нямат заболяване. Това е преходна величина. Повишеното очно налягане не значи непременно диагноза глаукома. Такъв болен обаче освен, че подлежи на контролно изследване, задължително трябва да си направи компютърна периметрия, да се види дали има дефекти в зрителното поле и дали евентуално има наличие на започваща глаукома. Както знаем глаукомата, за съжаление, е едно доста коварно заболяване. При повечето болни тя протича без никаква симптоматика, без оплаквания, а болният прогресивно губи зрение. И в крайна сметка ако се остави без лечение, ще бъде фатално за зрението. Но така или иначе мога категорично да кажа, че повишеното очно налягане не значи обезателно глаукома. При такъв пациент просто трябва да сме много осторожни, да го проследим във времето, най-малкото да отхвърлим глаукомата. Някои пъти дори са нужни дори години, за да се отхвърли тази диагноза.
Тъй като заговорихме за това заболяване, разкажете за борбата на медицината с него. Доколкото съм започнат имахте огромен принос в откриването на един втори ген, отговорен за появата на вродена глаукома.
Допреди няколко години имаше един известен ген за вродената глаукома, която започва с раждането или първите месеци след раждането. С един екип, с проф. Ивайло Търнев, с проф. Люба Калайджиева, същевременно съвместно и с някои английски учени, открихме втори ген, който предизвиква синдром на вродена глаукома. За съжаление не при всички болни се постига добър резултат, тъй като става въпрос за малки деца. Учените от Великобритания пък откриха същия този ген при пакистански фамилии. Това беше едно голямо научно откритие.
Един въпрос, чийто отговор търпи противоречия сред обществото, което няма медицинско образование. Вреди ли или не 3D картината?
3D картината, която става все по-масово приложение в киното, всъщност би могла да предизвика известен дискомфорт, но в никакъв случай не мога да кажа, че може да доведе до трайно увреждане. Може да се получи някакъв лек зрителен дискомфорт, дори и главоболие при някои по-чувствителни пациенти, защото все пак това е една изкуствена ситуация, която малко натоварва зрителната система. В такива случаи човекът просто трябва да спре да гледа или да прекъсне за малко. За трайно увреждане обаче не мога да говоря.
Кои са основните предизвикателства пред невролозите днес?
Много са. Има много нерешени проблеми в неврологията, но тя е много бурно развиваща се специалност, както цялата медицинска наука. Лекарите трябва да сме непрекъснато в час с новите постижения, защото те са отвсякъде. Така че, за неврологията има много и все още нерешени проблеми, но и постигнати успехи. Например болестта на Паркинсон, Алцхаймер. Голямо предизвикателство са някои наследствени заболявания на периферната нервна система или други нервно-мускулни заболявания, на които не би могло да се въздейства така качествено, за да се доведе до траен, позитивен резултат. Ще спомена за едни от най-масовите – това са инсултите, които са сравнително често заболяване за българската популация. За инсултите, както и за инфарктите, които са не по-малко опасни, трябва да се знае, че рисковите фактори са артериална хипертония, диабет, тютюнопушене, затлъстяване, сърдечни заболявания. Българинът не винаги се контролира добре. Той някак не е свикнал да се профилактира, да се грижи за себе си. Когато се случи инсултът, вече е много късно, много по-трудно става възстановяването. Все пак, това е един голям конфликт за мозъка и за по-нататъчния живот на пациента. Така че, много е важна ролята на профилактиката. Искам да съм полезна на хората и да кажа, че тряба абсолютно да се следят профилактично всички възможни рискови фактори за инсултите и инфарктите. На първо място това е артериалната хипертония. Ние непрекъснато се сблъскваме с пациенти, които не се контролират или лекуват добре, които вдигат кръвно налягане, имат някаква терапия, но тя явно не е ефективна. Някои дори не се лекуват, не знаят, че имат хипертония. Много пъти откриваме при пациент високо кръвно и го питаме откога е то, а пациентът отговаря, че не го е мерил. Е, нали имате личен лекар, нали имате апарат вкъщи? Това е голяма аномалия. Профилактиката е всичко в медицината. За да не стигнем до тези тежки инвадилизации след инсулт, би трябвало да акцентираме върху профилактиката. Поне сега с възможностите на съвременната медицина има такъв богат арсенал от лекарства и препарати срещу артериална хипертония, че е грехота един пациент да не знае дали има кръвно налягане, тъй като не го е мерил. Това много често едва ли не ежедневно го чуваме. Или пък някой, който мисли, че като са му дали там нещичко, и вече не се следи. Едно лечение не значи, че ликвидира въпроса до живот. Един хипертоник подлежи на непрекъснат контрол в годините, независимо от терапията, която взима, защото много пъти се налага тя да бъде актуализирана или сменена изцяло.
Оставате оптимист по отношение на младите кадри, а оставате ли оптимист за българското здравеопазване?
Трябва да бъде оптимист, защото ако не бъда, ще е много жалко за цялата история на медицината в България и на нашите добри лекари, които сме имали в близкото минало. Просто трябва да бъда оптимист. И дано наистина да се спре това изтичане на млади лекари и да бъдат мотивирани да останат в България. Не само с материален стимул, има и други фактори. Или да се върнат тези лекари, които ще получат квалификация в чужбина. Аз призовавам – в България също не е лошо, може да се работи, дори и да се печели ако станеш добър лекар. Но смятам, че много специално внимание трябва да се обърне от управляващите, защото това е един много голям проблем – изтичането на лекари и медицински сестри. Просто, ние сме свидетели на този проблем.
Цялото интервю с проф. Силвия Чернинкова можете да чуете в звуковия файл.
